Султанът дълго мълча. Събуди се Михримах и започна да пищи, като искаше навярно да суче. Хурем поиска позволение да нахрани детето и Сюлейман неволно стана свидетел на тайната на живота, почти недостъпна за падишаха, който беше много по-близо до смъртта, отколкото до живота, до проливането на кръв, отколкото до топлата струя на майчиното мляко.
Може би точно това му даде сили да се реши да съобщи на Хурем за настояването на мюфтията да върне Шемси ефенди на длъжността възпитател на малкия Мехмед.
За негово учудване Хурем прие спокойно тази тежка за нея вест.
— Вие нали не казахте на мюфтията, че аз молих да се отстрани Шемси ефенди? — само попита тя, както се стори на Сюлейман — разтревожено.
— Това беше моята воля.
— Жената е създадена за клетка — тъжно се усмихна Хурем.
— Жената, но не и султанката Хасеки! — с неприсъщ за него плам възкликна султанът.
— Но с мюфтията не може да се мери не само една слаба жена, но дори и всемогъщият султан. И керванът от хиляда камили зависи от едно-единствено магаре, което върви отпред.
Сега вече издевателствуваше над самия султан, но той й прости това издевателство, тъй като се чувствуваше виновен пред Хурем, а най-вече — пред собствената си слабост.
Хурем склони към него глава, все едно че му отдаваше и себе си, живота си, и неочаквано помоли:
— Мой повелителю, направете така, че валиде ханъм да бъде по-милостива към мене.
— Но нима моята царствена майка не държи целия харем под защитата на благополучието?
Тя склони още по-ниско към него беззащитната си глава.
— Нека бъде по-милостива към мене!
Необяснимо упорство, непонятно желание! Той не знаеше, че сега Хурем лесно се дразнеше и често плачеше, може би от жалост към себе си, а може и от гняв към другите. За него тя си оставаше непроменена, искаше да я вижда весела, смееща се и безгрижна и дори му харесваше това, че в нейния ум има някакво безгрижие и дързост, понеже не понасяше у никого, особено у близките хора, упоритата печал, с която беше преизпълнен целият.
— Не разбирам желанието ти — почти отчуждено промълви Сюлейман.
В очите на Хурем блесна зелен огън, но тя веднага потули този огън и го посипа с кадифената пепел на покорността.
— Направете сватба, ваше величество!
— Сватба?
Тази жена можеше да учуди самия аллах, за когото нямаше нищо скрито на земята, нито на небето.
— Каква сватба?
— Не за мене, а заради мене, мой повелителю.
Султанът я погали по главата и снизходително я потупа по бузата.
— Ако кажат, че на небето има сватба, жената би поставила стълба дори и до там. Но за чия сватба ходатайствуваш?
— На султанската сестра Хатидже. Ако й дадете мъж, валиде ханъм ще бъде по-милостива към мене. И двете ще бъдат. Валиде ханъм и вашата царствена сестра Хатидже. Убедих се в това, когато дадохте сестра си Хафиза на Мустафа паша. Принцеса Селджук, омъжена за Ферхад паша, никога не ми е причинявала огорчения…
— Не съм мислил за тези неща — каза Сюлейман. — За моята най-малка сестра е нужен мъж, достоен за нейното положение и за рядката й красота.
— А вашият велик везир, ваше величество?
Султанът почти се отдръпна от нея. Думите й граничеха с магия.
— Но същото ми каза и моята царствена майка. Наговорили ли сте се?
Тя не го слушаше и продължаваше своето:
— Нали ви казвам, тогава валиде ханъм ще бъде по-милостива към мене. Нека сватбата е щастлива и благословена.
Последните думи тя почти изпя, като скочи и обвея Сюлейман със свежия полъх на своето тяло, а той седеше, облегнал се изнемощял на брокатените възглавници и онемял от тази неизчерпаема в изненадите си жена, която умее да отгатва най-съкровените намерения, да чува думи, които дори не си й казал, да прехвърля мислите си в твоята глава така, че ги смяташ за свои, вярваш им и нямаш никакви съмнения.
— Трябва да се помисли — каза султанът, който знаеше добре, че никога не бива да се бърза, освен когато изпращаш човека на смърт, понеже врагът трябва да се наказва безпощадно и незабавно, докато не се е опомнил и не се е нахвърлил върху тебе.
Наистина би могъл да попита Хурем защо е толкова сигурна, че Ибрахим ще бъде най-добрият мъж за Хатидже. Но подобаваше ли да пита? Султаните не се учудват и не питат. За тях е открито всичко, което за простосмъртните е зад девет ключа. Освен това какво ли би могла да каже една жена? Валиде ханъм, когато той полюбопитствува защо би искала да има за зет Ибрахим, се позова на това, че великият везир е любимец не само на султана, но и на цялото султанско семейство, като че ли това беше достатъчно. Любимец можеше да бъде и придворният шут, а Сюлейман имаше и един любимец капуджия, който всеки ден приветствуваше султана пред вратата на двореца, но нали няма да вземеш да даваш царската сестра на някого от тези хора!