Валиде ханъм не можеше да очаква вече по-добър случай да унищожи омразната гяурка. Сама беше виновна, че пусна тази украинка твърде близо до своя царствен син, сама трябваше да изкупи вината. Султанът вече не я слушаше, сякаш тази малка роксоланка го беше омагьосала. Самата валиде ханъм беше дребна жена и вярваше в силата на такива жени, но в същото време й беше криво, че не бе могла да завладее някога султан Селим така, както тази чужденка завладя нейния син. Можеше ли да понесе такова нещо!
Опита се да скара султана с Хурем — напразно. Незабелязано чрез одалиските настройваше Хурем срещу сина си — тя не се поддаваше и проявяваше пред падишаха такава дивна смесица от покорство и дързост, че за него целият свят се затвори в белотела-та, златокоса робиня. Чужденката плашеше валиде ханъм с едва ли не болезненото си пристрастие в овладяването на езиците и знанията. Домогваше се до все по-нови и нови учители и седеше в султанските книгохранилища — защо? Султановата майка намисли да нанесе удар на тази странна чужденка по най-болезненото място на душата. Миналата година подтикна своите кримски племенници, които все не можеха да поделят ханския трон след смъртта на славния Менгли Гирей, да нападнат украинската земя. Четиридесет хиляди татари тръгнаха срещу Волинската земя и Галиция, разположиха стана си край Мостиски, пръснаха по всички посоки грабите-ли и ловци на хора, земята стана на пепел. Плениха хиляди хора, отведоха добитъка, заграбиха всичко и там, където стъпи татарски кон, не остана нищо. Валиде ханъм все чакаше Хурем да изтича при султана, да започне да плаче, кори и проклина, но тя затаи всичко в себе си и — никому нищо.
Валиде ханъм не се стърпя. Повика Хурем и я попита не е ли чула какво са направили в нейната земя татарите.
— А чу ли, ваше величество, че великият московски княз завоюва Казанското ханство? — дръзко попита Хурем.
— Радваш ли се?
— Просто ви съобщавам, скъпа валиде ханъм, както и вие ми съобщихте за разоряването на моята нещастна земя.
Освен ум и дързост гяурката притежаваше още непостижима хитрост и предвидливост. Именно тя отгатна тайната мисъл на валиде ханъм за издигането на Ибрахим на поста велик везир и оженването му за Хатидже и първа каза за това на султана. Макар и да знаеше, че валиде ханъм всеки миг може да я унищожи, като разкрие на падишаха тайната на нейното появяване в свещения харем, тя не се боеше от нищо! Пък и султанът, когато неговата майка някак си намекна, че би могла да му отвори очите за произхода на един твърде скъп за него човек, нехайно махна с ръка и не поиска да я слуша. Искаше да живее със затворени очи, сляп, невиждащ! Какъв позор!
Няколко седмици валиде ханъм с неимоверна предпазливост проверяваше чрез главния евнух, кой може да бъде верен, на кого може да се разчита и в чие сърце пламти най-чист огън за вярата и борбата за вяра.
Повика при себе си великия строител Коджа Синан и започна дълго и подробно да му излага намерението си да издигне в Юскю-дар голяма джамия със своето име. Слушаше търпеливо мъдрия художник и се мъчеше да си представи как расте нейната джамия — тухла след тухла, камък след камък, колона след колона, надпис след надпис. Всичко, което се прави за векове, изисква търпение, упоритост и време. Тя не жалеше време за нищо. От малка беше свикнала да се обуздава и както и да напираха да се проявят наследените от поколения диви прадеди бурни страсти, жестоко ги сподавяше и само тъмните й спечени устни я издаваха и показваха какви страшни пожари бушуват в нея.
Роксолана гостува на падишаха цели два месеца. Приемаше заедно със султана посланици. Ходеше на лов. Трябваше да се научи да язди и й дадоха младия султански коняр Рустем, който с тъжна почтителност учеше на това изкуство високопоставената ездачка. През тези нощи над шумната Марица, сред дебрите на Румелия, под облаците, идващи може би отвъд Дунава, бе заченат третият син на Роксолана, който щеше да стане най-голямата й любов и най-голямата й болка, нейната смърт.
Когато в столицата пристигнаха султански вестоносци и съобщиха, че величествената султанка с августейшите си деца възнамерява да се върне в свещената непристъпност на Вратата на блаженството, султановата майка нареди на главния евнух да събере през нощта най-доверените. Птичката летеше към мрежата. Откъсната от султана, тя губеше силата си. Сюлейман без чародейката до себе си щеше да се съгласи с всичко.