Когато зад вратите на двореца вилнееха еничарите, хиляди пъти си представяше смъртта, притискаше до гърди малките си деца и умираше заедно с тях, едва сега узнала истинския ужас.
И когато оцеля, възкръсна и се роди отново, роди се вече не Хурем, а само Хасеки и Роксолана. Трябваше да заеме високо място в своето време, а не какво да е. Без да се плаши от сиянието на гениите, без да прекланя глава пред могъществото на владетелите на века, единият от които се хвалеше, че в неговите владения слънцето не залязва никога, а другият, когото тя трябваше да обича, като го ненавижда и да го ненавижда, като го обича, беше наречен заради великите си победи над света Великолепен. А по тези времена имаше и жени, които караха да се надпреварваш с тях по красота, ум, твърдост на волята и природна дарба. Даже в мюсюлманския свят като неугасваща звезда беше блеснала поетесата Михри Хатун, наричана слънцето сред жените. Беше се родила и живяла в Амасия, не бе поискала да стане робиня в ничий харем, изповядвала беше свободна любов и сама си беше избирала любимите в двора на шехзаде Ахмед, който след време беше загинал от ръката на своя жесток брат Селим. Удивителна жена! Беше се издигнала над милиони робини, възпяла беше свободната и волна любов, беше мечтала за човек, който би могъл да пожертвува дори живота си заради любовта:
Поетесата не бе скривала увлеченията си. Имената на любовниците й бяха известни на всички: законникът Муайедзаде, поетът Гувахи, синът на поета Синан паша, Искандер Челеби. От тази необикновена жена бяха изпитвали страх дори такива талантливи хора като поетът Иса Неджати. Животът на царедворец го беше научил на предпазливост и предвидливост при избора на приятели и в проявите на симпатия, а тук изведнъж се явява някаква неудържима жена, която хвърля предизвикателства към целия мюсюлмански свят и пише пародии по неговата поезия! Обидата и яда си той беше излял в едно обръщение към Михри Хатун:
Можеше ли тази жена да обръща внимание на нечии заплахи? Когато Искандер Челеби я беше напуснал, поетесата беше изпратила след него следните редове:
Сякаш откликвайки на Михри Хатун, оттатък морето се отзоваваше венецианката Гаспара Стампа, умряла преждевременно от безнадеждната си любов към граф Колалтино ди Колалто. Но колко страдалческа бе нейната муза редом с бунтарската муза на Михри:
Хурем също пишеше стихове. В душата й бушуваха хиляди песни, висеше над бездна, а сега вече можеше да погледне и към небето. За Европа една велможна жена-литератор беше нещо обикновено по това време. Сестрата на краля на Франция Франсоа I Маргарита Наварска със своя „Хептамерон“ беше влязла навеки в литературата. Стиховете на шотландската кралица Мария Стюарт, изпълнени с любовна страст към нейния любимец граф Бозуъл, бяха използвани, за да я обвинят в заговор и убийство на законния й съпруг. Виктория Колона, дъщерята на великия конетабъл на Неаполитанското кралство, благодарение на стиховете си се бе сближила със самия Микеланджело, а владетелката на малкото Коред-жо Вероника Гамбара благодарение на тънкото ласкателство в стиховете си беше спечелила благоразположението на папа Климент и император Карл. Но всичко това ставаше в европейските дворове, където жените още не благоденствуваха, но вече бяха започнали да господствуват, където ставаха могъщи регентки на престола като Катерина Медичи във Франция, а дори и кралици като Елизабета — дъщерята на английския крал Хенри VIII. В света на исляма такава жена можеше да предизвика не само учудване, а порицание и проклятие. Може би Роксолана беше първата от османските султанки, която се беше осмелила да пише стихове? Е и какво? Не се боеше от нищо и от никого, плахите й стихове, чийто единствен читател трябваше да бъде само султанът, бяха сякаш изпитание за тяхната любов. Изпращаше на Сюлейман в Едирне всеки ден кратки писъмца, в които се оплакваше от разлъката и самотата: