Върху хората на Хасан ага се изсипваше всичко подред: кой откраднал овен, в чий харем се промъкнал млад ходжа, кого удавили тайно в Босфора, кой посланик е пристигнал, а кой още е на път, колко е изхарчил Коджа Синан за построяването на джамията на Селим и колко още ще изхарчи, къде са се разбунтували чергарите-юруци и колко голям рубин изпратила на султана майката на френския крал Франциск, та Сюлейман да освободи сина й от плен. Свикнали на послушание към агите си, еничарите носеха тези вести на Хасан. А той, преситен до гуша от това неочаквано богатство, предаваше всичко на султанката. Неразглезена от чуждо внимание, освен от вниманието на султана, непривикнала на толкова много вести през тези няколко години живот в харема с неговата строга затвореност, отвикнала от тревогите, величието и дребнавостите на света, Роксолана отначало дори се стъписа от иаплива на вести, сред които имаше и такива, дето не ги знаеше и султанът, а после се улсаси от досегашното си неведение, от равнодушието си и петгодишната забрава. Беше забравила всичко на света, живееше само за себе си, грижеше се за собственото си освобождение и възнасяне. Освобождаваше се и се възнасяше и в същото време си оставаше в застрашителна близост с насилието и смъртта, с неизвестната, но вечна опасност ту от валиде ханъм, ту от великия везир Ибрахим, ту от еничарите, ту от главния мюфтия, ту от последния евнух в харема. Човек се стреми преди всичко към три неща. Първо: да живее. Винаги, поне с ден или с час повече от другия, но да живее, да живее! Второ: да бъде щастлив. Щастие можеш да намериш дори в страданието от любов или ненавист, можеш да бъдеш щастлив и умирайки, но като се бориш, надмогваш и побеждаваш. Любовта може да стане най-голямото щастие, но за това трябва още много, понеже човек не може да живее само с любов. Неизбежно възниква трета предпоставка за човешкото съществувание: знанието. Дори детето ие иска да живее в незнание. Да живееш, за да търсиш истината — това е щастието. Може ли да има истина в любовта и достатъчна ли е само любовта за задоволяване на ненаситната човешка жажда за знания? Въпросът може да се постави и иначе: прави ли една вълна море?