Хасан идваше, кланяше се отдалече, придружаван неотстъпно от главния евнух Ибрахим, който стърчеше над него като въплъщение на подозрението и недоверието, и смесвайки турските думи с украински, преразказваше на Роксолана чутото. Великият везир Ибрахим изпратил от Египет кораб на родния си остров Парга и този кораб докарал в Стамбул цялата му рода: двамата по-малки братя, баща му и майка му. Сега те чакали завръщането на великия везир от Египет. Еничарите крадели стада овце, предназначени за султанските кухни, и ги препродавали край Едирнекапъ. Император Карл разбил край Павия френския крал Франциск и го пленил. Майката на краля Луиза Савойска тайно изпратила при Сюлейман пратеник, комуто дала огромен рубин за подарък на султана, за да освободи сина й. Ала пратеникът и неговите хора били хванати от босненския санджакбей Хюсрев бей и не се чувало нищо нито за пратеника, нито за рубина. Ибрахим карал от Египет петстотин наложници, които искал да подари на султанката Хасе-ки като прислужници. Пристигнал е пратеник от полския крал. Пратеникът и хората му на брой около шестдесет били облечени в скъпи дрехи, ушити по италиански, понеже жената на полския крал била от Италия, от прочутия род Сфорца. Пратеникът се казвал Ян от Тенчин.
Когато Роксолана чу за този Ян от Тенчин, едва не закрещя: „Доведете го тука, искам да го видя, искам да чуя глас оттам, оттам…“ Всичко в нея се разтърси, затрепера, закърви. Майчице мила, татко, Рогатин… Може и да няма вече никого и нищо, а може… Помисли за тях, за всички, които познаваше, за своята земя и своя народ, който страда, който се бори с дивите завоеватели, умира и отново оживява, и отново се смее, и отново пее своите песни, може би най-хубавите на света! Обзе я непоносима мъка: да разбере, да узнае, да литне натам. Да изкупи греха си. Доскоро се чувствуваше жертва, а сега се смяташе за грешница. Жените, които обичат деспоти, са най-големите грешници. А пък жената е изпратена на света, за да утвърждава справедливост, тя е средство и мярка за справедливост, но само дотогава, докато изпълнява великото си предназначение.
Едва сега си спомни онова, на което не придаде значение: вестта за семейството на Ибрахим. Хищният грък, след като се беше утвърдил така здраво в двора, си спомни и за родата и бързо-бързо я докара в столицата. А тя? Защо не помисли за това тя, защо не помоли султана да й помогне? Този пратеник, неизвестният Ян от Тенчин, й го даряваше самата съдба. Пет години беше живяла без никаква вест от родния край, а сега не можеше да потърпи и пет дена. Незабавно изпрати Хасан да разпита и узнае нещо. Веднага, без да отлага, единият крак тук — другият вече там, преди да кажат на султана за посланика, преди той да бъде пуснат пред султанските очи.
Но върна Хасан още от средата на пътя. И когато, учуден от тази неочаквана промяна в настроението й, младият еничарин отново застана пред нея, тя, като кършеше от нетърпение пръсти и хапеше розовите си устни, шепнеше сякаш сама на себе си:
— Не, не бива така! Нямаш дори прилично облекло. Това облекло ли е! Ти си мой пратеник. Личен пратеник на султанката Хасеки. Трябва да имаш облекло, каквото подобава, та пред тебе да треперят — пред богатството и могъществото. Що за дрипи са твоите? Що за еничарска сиромашия? Трябва да имаш най-широките шалвари в империята! Чалмата ти да е по-висока от султанската! Платовете — най-скъпите от всички виждани досега. Оръжието — със скъпоценни камъни, като на великия везир. Едва тогава ще отидеш при кралския посланик и ще го попиташ, каквото ти заповядах. А сега върви, пък аз ще се погрижа както трябва за тебе. И за твоите хора също.
Хасан плахо забеляза, че неговите Хасановци едва ли ще поискат да сменят еничарското облекло. Роксолана не обърна внимание на съмненията му, а се залови за друго:
— Казваш: „Хасановци.“ Какво значи това?
— Взех за помощници само еничари, които се казват като мене. Той изброи своите Хасановци с прякорите им.
— Имаш ли сред еничарите верни хора, които носят името Ибрахим? — оживено попита Роксолана.