Не бяха тайна и срещите на Ибрахим с Луиджи Грити и Скендер челеби. Тази троица уреждаше всички финансови работи на империята и издирваше за султана средства за армията и стамбулския двор, за издръжката на които не стигаха дори държавните доходи. „Издирването на средства“ предизвикваше недоверчиви усмивки дори у непосветените. Как може да се намери нещо там, където го няма и не може да го има? Животът ставаше все по-труден. Цените на златото и среброто се вдигаха. Растяха цените на облеклото и храната. Ако по-рано по старите османски закони от сто дирхема сребро сечеха четиристотин акчета грошове, то сега вече сечеха шестстотин акчета. Извънредните държавни данъци изникваха един след друг. Готвейки се за нова война, султанът позволи на Ибрахим да смъкне от всеки жител на империята двоен данък. Които нямаха пари, продаваха сестрите, жените и майките. А на държавата все й беше малко. Разточителството за развлечения и украшения надминаваше всички граници. Сукното, атлазът, копринените и памучните платове, чалмите и покривалата се продаваха все ексик.
В двора и цялата империя избухна епидемия от рушветчийство, без рушвет и бакшиш не се даваше нито един пост, нито едно място, а придворните, наплашени от слуховете за нови и нови изнудвания от страна на Ибрахимовата троица, сега насочваха всичките си усилия да посъберат някой и друг грош, като казваха, че през черен ден все трябва бяла пара.
Всъщност Хасан и досега гледаше великия везир с очите на еничарин, комуто при Ибрахим бяха започнали да плащат два пъти по-малко, заставяйки го да пази живота на хора, започнали да живеят два пъти по-разкошно от преди. Да направи поне някоя пакост на надменния грък — кой ли от еничарите би се отказал от такова изкушение? А Хасан знаеше, че може да му стори голяма пакост.
Обмисли посещението си при великия везир старателно и грижливо. Предварително помоли да бъде приет. Взе със себе си двама Хасановци и двама Ибрахимовци, за да не носи сам златните ковчежета със скъпоценностите, и лично проследи еничарите да се издокарат с подарените им от Роксолана разкошни нови дрехи, надявайки се и с това да смае гърка, който обичаше разкоша и измисляше нови дрехи не само за себе си, но и за своите слуги, оръженос-ци и пажове, предизвиквайки завист и укор в двора.
Великият везир наистина беше смаян от невижданата пищност на Хасановото облекло. Той дори обиколи Хасан и хората му, като ги стрелкаше с острите си очи и острите му зъби бляскаха под черните мустаци. Хасан се кланяше почтително, както подобаваше пред такъв висок сановник, кланяха се и еничарите, макар и да не им се удаваше лесно — не бяха свикнали, пък им пречеха и твърдите, тъкани сякаш не със сърма, а с тел дрехи.
Най-сетне Ибрахим, като че ли за първи път забелязал в ръцете на Хасановците така познатите му златни, украсени със скъпоценни камъни ковчежета, попита:
— Какво е това?
— Заповядано ни е да ги върнем — каза Хасан.
— Робе, как смееш? — втурна се срещу него Ибрахим.
— И двамата сме роби на султана — спокойно му напомни Хасан.
— Ще те смачкам!
— Не е толкова лесно.
— Само султанът може да ми…
— А султанката? — подигравателно попита Хасан. — Нима думата на султанката Хасеки не значи нищо за тебе? Тя заповяда да ти върнем ей тия работи и нареди още да ти предам да оставиш при себе си своите робини или наложници — не знам какви са — и да не си посмял да й ги пращаш. Това е всичко.
И отново започна да се кланя все по-ниско и по-ниско, чак до килимите, а след него и еничарите му, които оставиха донесеното и гледаха бързо да се измъкнат от приемната на великия везир, та да бъдат по-далеч от греха, понеже ръцете им, макар и да бяха отвикнали напоследък да държат сабя, все ги сърбяха и се свиваха в юмрук пред този човек.
Ибрахим гледаше след Хасан и не можеше да проумее кой му беше нанесъл по-голяма обида: дали Роксолана, окаяната робиня, която беше купил в Безистена и някога можеше да унищожи с едно помръдване на пръста, или този млад еничарски ага, спечелил султанското благоволение само поради това, че Ибрахим не беше в столицата, за да се разправи с подлата еничарска измет без всякакви усилия, подкупвайки по-продажните от тях, още преди тази смрадлива сган да намисли да се бунтува.