— Откъде накъде да съм твой везир? — изкрещя гъркът. — Твоите роднини са в пъкъла и то в най-отвратителните му кътчета. Кючук ли? Какво е това Кючук?
Евнухът вдигна глава от килима и опули очи пред великия везир. Изобщо не можеше да проумее какво иска от него този всемогъщ човек. Ами той наистина е Кючук — какво повече да каже.
А каквото ти е името, такъв ти е и животът. Налага се да живееш така, както живеят край тебе, а наоколо е суета, празнословие и всеобщо зло. Едни се перчат с произхода си, други с положението си, трети с богатството, красотата и силата си, а пък ти нямаш нищо — нито надежди, нито страхове, нито душа, нито тяло, само плаха ненавист към всичко съществуващо, спотаена в най-отдалечените кътчета на душата. Той никога не е търсил корените си, понеже не знае къде да ги търси, не помни нищо за своето начало, сякаш е израснал тук, сред стените на харема, като отровно биле на мястото, където изливат помиите. Викаха му Кючук, понеже живее тук от малък, сякаш се бе родил в пъкъла на султанските кухни, сред огромните бакърени казани, под които пламъкът вечно шумолеше. Щом се изправеше на крака, веднага започваше да разнася храна на обитателките на харема, поставил на главата си тежкия поднос, ситнеше с късите си крачета по дългите коридори на харема, оставяше яденето по поличките на въртящите се шкафчета, посочени от евнусите. Никога не виждаше кому подава яденето, него също не го виждаха. Шкафчетата се завъртаха в стената, таблата изчезваше от другата страна, невидими ръце я вдигаха от поличката и я поставяха на колене или на масичка, или на мин-дер, нежни уста се докосваха до яденето, донесено от Кючук, а в това време той тичаше вече обратно към кухнята, вземаше нова табла и тичаше към друго помещение, а евнухът му сочеше празната поличка… Знаеше ли за обитателките на харема, на които носеше ядене? Не можеше да отговори еднозначно. Чуваше нежни гласове. Думи. Разговори. А който чува, той вече знае нещо. Имаше работа с дървото, а в дървото винаги можеш да направиш незабелязан отвор. Ще боднеш с шило тънката стена на въртящото се кръгло шкафче — и вътрешността на харема е пред тебе. А който вижда, той също нещо знае. Може на такъв мизерен слуга това да не му трябва за нищо, ала известно ли му е ла човек кое му е нужно и кое не. По-късно му се прииска да се издигне по-високо в дворцовата йерархия и от прост разносвач на ядене да стане готвач. Макар и не майстор-готвач или някакъв голям специалист по храната на хората, при това толкова знатни, като султанските жени, а просто един дребен готвач, все пак нали е дребосък. Той изучаваше майсторлъка на готвача, макар да му се струваше непостижим, а старите майстори-готвачи по всякакъв начин засилваха в него това убеждение. Учеше се упорито, отчаяно и настървено, търпеше присмеха, боя и подигравките. И какво постигна? Само правото да поставя под казаните дърва. Дори водата в казаните я наливаха други, по-доверени, до които Кючук комай никога нямаше да дорас-не. Мръсен, дрипав, омазан със сажди като стамбулски въглищар, той непрекъснато слушаше презрителните думи на старшите готвачи: „Какво? При казаните ли искаш? Такъв мърльо и дрипльо? А бе знаеш ли ти, че на истинския готвач трябва да му бъде чист не само задникът като на всеки правоверен, ами и ръцете, носът, брадата, шията и всичко друго, та никаква зараза да не може да попадне от тебя в казана!“
И ето ти късмет! Забеляза го самият началник на кухните, каза му няколко благосклонни думи, после го повика при себе си, обеща да го направи готвач, заповяда да дадат на Кючук скъпи дрехи, топъл халат и шапка и го изпрати да изпълнява извънредно важното поръчение.
— Какво знаеш за харема? — попита Ибрахим спокойно Кючук.
Дребосъкът се уплаши още повече. Докато бърбореше за живота си в султанските кухни, малко бе дошъл на себе си от страха, насъбран пред този страшен човек, а сега всичко започваше отново.
— „Кълна се в милосърдния и всеопрощаващ аллах и в този безгрижен град…“
— Ще ти дам възможност да ми се закълнеш — обеща му великият везир, — ще ти изкарам от червата всичко, каквото имаш! Какво знаеш за харема?
— Ваше височество — заскимтя Кючук, — че откъде ще зная? Аз съм само един носач на дърва. Слагам ги под казаните и наглеждам огъня. В харема могат да ходят само момчета до дванадесет години. Дори евнусите от кухнята ги пускат там само докато са малки…
— А те — те какво знаят?
— Че аз откъде да…
— Казвай всичко!
— Аллах често е милостив дори към безумните… Те научават там и забранени неща…