Или пък при него дотичваше сестра му Хатидже, която все не можеше да миряса, дори и след като взе за мъж самия велик везир и любимец на султана, и започваше да крещи, че не можела повече да търпи в Топкапъ тази магьосница, тази славянска вещица, тази…
— Опомни се — спокойно й казваше Сюлейман. А сам мислеше: „Ами ако е истина? Ами ако…“
Ибрахим беше по-внимателен, но и по-решителен по мъжки.
— Не бихте ли разрешили, мой султане, капуджиите при Вратата на блаженството да откриват лицата на всички жени, които идват в харема? Понеже, преоблечени като жени, там могат да се промъкнат злонамерени юноши и тогава…
— Дали, султанъм, да не заповядате на евнусите, които пазят вратата, да проверяват всички шивачки и слугини, които идват в харема отвън, не носят ли забранени работи, или нещо, което може…
— Дали да не се поставят в султанската кухня хора, които да наглеждат ястията, приготвяни за султанката Хасеки и обитателките на непристъпния харем? За да не се навреди с нищо скъпоценното здраве на нейно величество.
— И не би ли било по-добре, ако…
Всичко това се раждаше някъде и непрекъснато се сипеше с мъртво шумолене като суграшица от небето, събираха се цели купища смет, зли хора изграждаха от тези отпадъци със султано-вите ръце стени от недоверие, подозрения, одумки, сплетни, следене и заплахи около Роксолаиа и тя всеки ден чувствуваше все по-остро и болезнено как тези стени се надвесват над нея, сякаш всеки момент ще рухнат и навеки ще скрият под отломъците си и нея самата, и невръстните й деца.
Утрините бяха приветливи и радостни, а дните — непоносими и тежки. Нощите не носеха спасение. Отначало мълчеше, не казваше на султана нищо, а когато вече не беше възможно повече да се търпи и се оплака на Сюлейман, той студено изрече:
— Не мога да мисля за такива празни работи.
— А вие смятате ли, че на мене ми се иска да мисля за това? започна тя да крещи и заплака. Той не можеше да задържи сълзите й, понеже този път не знаеше как, а може би и не искаше.
Какво ли не се говореше за нея тогава в Стамбул!
Че уж била донесла от своята Украйна две половинки ябълки върху гърдите си, дала тези половинки на Сюлейман да ги изяде и падишахът пламнал от любов към нея.
Че били хванали в Румелия знахарки, които берели за султанката в непристъпните дебри онзи израстък, който провисва от умиращите дървета като разчорлена мъжка брада и се нарича „Целувай ме“. И с този израстък тя трябвало още повече да привърже към себе си султана.
Че били заловили две баби, които носели в харема кости от челюст на хиена. Когато взели да мъчат двете баби, те си признали, че носели костите на султанката, понеже това бил най-големият любовен талисман.
Че зорките евнуси на главния евнух Ибрахим намерили зашити в покривалото на султанското ложе изсушени заешки лапички, които трябвало да пазят любовта на Сюлейман към Хурем.
Че в Стамбул била заловена една опасна еврейка на име Трон-кила, която варяла любовно биле за султанката.
Че в султанската кухня бил намерен казан, в който се варял един оскубан, но не заклан гъсок, никой не знаел откъде се е появил този гъсок и кой е поставил казана на огъня, ала хората на великия везир открили, че с гъсока щял да бъде нахранен султанът, та сърцето му завинаги да се привърже към Рок-солана.
Че в покоите на самата султанка Хасеки открили магьосническо огледало в черна рамка и който погледнел в него, виждал смъртта си и като не издържал на това зрелище, предавал душата си на аллаха.
Че уж султанката, като се забавлявала с децата си в градините на харема, правела от сухите листа мишки, които щели да донесат на някого смърт.
Че дяволите обикаляли край свещените султански дворци, като не можели да се промъкнат вътре през преградата от молитви на правоверните, ала щом султанката излезела извън границите на Стамбул, те я обграждали от всички страни, закриляли и урочасвали всеки честен мюсюлманин, който имал непредпазливостта да се приближи към вещицата. Когато султанката била с падишаха на лов край Едирне, един дявол с еленова кожа се хвърлил към султана, ала той го застрелял и на негово място се появила смърдяща купчина тор.
Че уж султанката пиела отвари от салвия и магданоз, та да надмине с лодовитостта си Махидевран и всички султански жени, а на самия падишах била насипала в джобовете гвоздейчета, за да го направи по-силен в постелята.
А кой го казва, кой е видял, кой може да го докаже?
Нечии езици, раздвоени и разтроени, жилеха и жилеха, някой даваше разпоредби и тлъстите евнуси пред вратите на харема задържаха всички шивачки, бродирачки и ненадминатите в изкуството си да приготвят ароматни мазила арабки, смъкваха грубо от лицата им фереджетата и се кикотеха: