Струваше ли си да се събаря Ибрахим преждевременно, когато той щеше и така да си падне под тежестта на своята нищожност, чиято степен и размери можеше да определи само султанът? Всеки опит за намеса в тези негови права Сюлейман би сметнал за посегателство върху неговото величие и не би простил това никому, дори и на най-близките си хора. Затова трябваше да се запаси с търпение и да чака.
За да не дразни звяра в клетката, Фердинанд изпрати при Сюлейман свои хора да преговарят за мир.
Посланикът Корнелий Дуплиций Шепер имаше най-високи пълномощия от самия император Карл, от крал Фердинанд и от Мария, вдовицата на покойния унгарски крал Лайош. Той донесе на Сюлейман ключовете от старата унгарска столица Естергом, писмо от император Карл, в което той обещаваше на султана мир, при условие че Сюлейман даде Унгария на неговия брат, както и писмо от Фердинанд с уверения в синовна преданост към Сюлейман, ако той му поднесе като дар унгарската земя. Шепер се надяваше, че ще бъде незабавно приет от самия султан, но Ибрахим разпореди иначе. Така да се каже, султанът му е предал цялата власт в неговите ръце, затова всичко, каквото има да казва посланикът, трябва да го каже на него, великия везир. Шепер беше приет в двореца на Ибрахим на Атмейдан. Великият везир смая посланика със златната долама, с която беше облечен, с огромния диамант на едната ръка и с още по-големия рубин на другата. Луиджи Грити, с обсипани със скъпоценности пръсти, цветущ и нагъл, присъствуваше като съветник по унгарските въпроси. Главният драгоман Юнус бей, един огромен мрачен турчин, за когото се носеха слухове, че е най-довереният султански дипломат, беше повикан от Ибрахим само като преводач, а началникът на личната му канцелария хронистът Мустафа Джелалзаде се приготви да записва всяка изречена дума.
Шепер целуна края на Ибрахимовата дреха, все едно че пред него беше самият султан, ала великият везир прие това като нещо естествено и поведе разговор за неограничената си власт в тази държава, за всемогъщата османска войска и за благородството на турците.
— Доскоро — каза той — султаните плащаха на еничарите по половин аспра на ден, а сега им плащаме вече по цели пет аспри, можем дори да им плащаме и по осем аспри на ден. За доблестната флота изобщо не жалим пари. Например съвсем неотдавна аз дадох за въоръжаване на своята флота срещу Италия два милиона цехини, но това ни най-малко не се отрази на държавната хазна — толкова е богата. Османската войска е непобедима, в това можаха вече да се убедят навсякъде, но ние можем дори да не вдигаме цялата си сила, понеже само петдесет хиляди кримски татари биха могли да опустошат целия свят. Два пъти водих войската към Виена, но и двата пъти пощадих този прочут град, а при настъплението скривах в горите хиляди жени и деца, за да не ги вземат в робство. Така правех не само аз, а и много други добри турци, понеже не всички са варвари и хищни зверове, както ги наричат християните.
Шест часа се хвали Ибрахим пред посланика Шепер. Слугите носеха почерпки. С източните сладкиши се лееше и вино, забранено за всички мюсюлмани, но не и за Ибрахим, за когото на тази земя не съществуваха никакви забрани.
— Всичко, каквото правя, се смята за най-добре направено — хвалеше се великият везир. — Мога да направя един обикновен коняр паша. Мога да разпределям земите и кралствата, както пожелая, и моят господар не би ми попречил. Ако той заповядва нещо, а аз не съм съгласен, няма да изпълня повелята му. А ако аз намисля нещо, а той не е съгласен, все пак ще стане по моята, а не по неговата воля. Мирът и войната са в моите ръце. Победите на османското оръжие зависят само от мене. Унгарците аз ги победих. Падишахът не взе участие в боя при Мохач. Той само се качи на коня и дойде на помощ след като му известих за победата. Всичките блага ги разпределям само аз. Султанът дори не се облича по-добре от мене, а само като мене. Половината скъпоценности, които има падишахът и неговата жена, някогашната робиня Роксолана, са подарени от мене. Ето този диамант беше на тиарата на римския папа. Купих го за шестдесет хиляди дуката. А погледнете този рубин. Беше на пръста на френския крал, когато той попадна в плен при император Карл. Императорът не можа да купи този рубин, а аз го купих. И за нищо не харча дори и едно акче, понеже вместо мене за всичко плаща султанът. Неговата земя и държавната хазна, всичко от най-голямото до най-малкото нещо е поверено на мене. Разпореждам се с всичко, както си искам. Със султана раснахме заедно от малки. Дори сме родени в един и същи ден с него.