Хасан мълчеше. Мъката й го пронизваше и той беше готов да поеме върху себе си нейното отчаяние и скръб, искаше да й помогне с нещо. Но с какво?
— Ваше величество, със своите хора правя всичко, за да…
— Защо? Моите ръце са чисти! Иди и кажи това на всички. Аз сама ще го кажа.
Тя скочи на крака и се засуети по килимите. Хасан също скочи веднага от мястото си и се притисна до стената — през полуоткрехната врата като че ли се мярна тежката фигура на главния евнух. Лъхна кисел дъх на евнуси — невидими, но с усещащо се присъствие. Роксолана се отдръпна от стената с петната на Ибрахимовата кръв, спря се и погледна тези кафяви следи от смъртта на омразния човек. Усещаше как от всички страни я обграждат призраци, неподвижни като вкаменени символи на користолюбието и нещастието: валиде ханъм — с тъмните изрязани устни; двамата велики мюфтии с постни лица и очи на фанатици; пищната Гюлфем, натъпкана с глупост дори и след смъртта; Грити, който и с мъртвите си ръце загребва към себе си скъпоценни камъни; Ибрахим, който, оголил острите си зъби, й шепне със злоба: „Какво каза на султана? Какво му каза?“ Върху тебе падна сянка, макар и да си невинна. Достигна величие — и сега падна сянка.
— Намерих кой е изпратил отвъд морето огледалото на Ибрахим — неочаквано каза Хасан ага.
Простите слова сепнаха Роксолана. Привиденията се отдръпнаха, кървавите петна по рисунките на Джентиле Белини изгубиха зловещия си вид и изглеждаха като следи от небрежността на художника, като случайно цапване със сънлива четка, непонятен каприз на веселия, а може би и пийнал венецианец.
— Огледалото ли? — тя с радост се вкопчи в това избавление от привиденията, които я измъчваха и на върха на величието й с още по-голяма ярост, отколкото в робското унижение. — И кой е този благодетел?
Успокоена, тя се върна на коприненото си диванче, разположи се удобно и дори протегна ръка да си налее шербет от сребърната каничка. Изникнала като че ли от стената се появи слугиня в прозрачно облекло, а зад нея като сенки се прокрадваха евнуси, и наистина биха били сенки, ако нямаха мръсни, лепкави от сладките неща пръсти, които бързаха да изтрият — един в шалварите, друг в чалмата.
— Махнете се! — викна им султанката. Слугинята отпрати с едва забележимо помръдване на веждата, та дори Хасан се учуди на умението й.
— Там е работата, че не е благодетел — каза Хасан. — По-скоро е любимец. И той като Ибрахим бил душата и сърцето на своя пове-лител.
— Казваш: бил? И него ли го няма вече, както и нашия грък?
— Този човек е жив, ваше величество. И като че ли плува насам, за да намери убежището, обещано му от Ибрахим.
— Обясни всичко — уморено се облегна тя на възглавниците.
— Нарича се Лоренцано. От рода Медичи е, но не от онези, които имат влияние и власт в Италия, а от някои неизвестни. Станал бил душата и сърцето на флорентинския владетел Алесандро Медичи. Чул каква власт има Ибрахим над султана и започнал да си пише с гърка, искал от него съвети и се оказал способен ученик. След това вече се съревновавали — кой ще завоюва по-голяма власт над своя благодетел. После започнали да следят, кой пръв ще се избави от своя благодетел, понеже любимците се стараят да станат любимци само за да могат рано или късно да сложат край на своите покровители, да ги отстранят и заемат тяхното място. Двамата се договорили в случай на неуспех да се спасяват един друг. А пък ако вземат властта, също да бъдат единни във всичко, докато им се покори целият многолюден свят — на единия ислямския, а на другия християнския.
— Говориш страшни неща. Как можа да узнаеш това?
— Ваше величество, от писмата. Купих писмата, които е писал този Лоренцано на Ибрахим. Гъркът не знаеше италиански и ги давал на своя преводач да ги чете, като му нареждал след това да ги унищожава. А преводачът ги продавал на великия драгоман Юнус бей, защото Юнус бей се беше врекъл да свали Ибрахим. Може би именно той е отворил и очите на султана. Сега Ибрахим е мъртъв и Юнус бей на драго сърце ми продаде писмата. В последното от тях Лоренцано съобщава, че е убил своя благодетел по време на лов, но бил принуден да избяга от Флоренция, понеже не съумял да вземе властта. Надява се да намери убежище в Стамбул. Още не знае, че Ибрахим е мъртъв.