— Ваше величество, вашият недостоен слуга пада в краката ви!
— Станете.
— Безкрайно съм ви благодарен, ваше величество, за височайшата милост да ви видя и да чуя ангелския ви глас.
— Ако докажете, че ангелите притежават и мъдрост, тогава съм съгласна с това определение — засмя се Роксолана, като му предложи да седне.
— Ваше величество, ангелите са небесна красота. А какво може да бъде по-мъдро от красотата?
— Убедихте ме. Сега цялата се превръщам в слух към молбите ви. Но преди това бих искала да зная от кого идвате този път.
— Ваше величество! Нима сте забравили, че аз идвах в Стамбул едва ли не всеки път, когато подарявахте на негово величество султана прекрасни дечица? Щастлив съм, че имах щастието да поднеса своите скромни дарове в чест на раждането на принцеса Михри-мах, на шехзаде Абдаллах и Джихангир.
— И всеки път от различни крале.
— Ваше величество! Аз съм един обикновен човек — какво мога да сторя? Опитвах се да служа вярно на своя крал Зигмунд. Това е един благороден крал и управлява държавата мъдро. Отличава се с голяма веротърпимост, покровителствува изкуството и науките, но е ужасно нерешителен и боязлив, ваше величество. Бои се от султана, от московския княз, от татарския хан. А когато кралят се бои, тогава поданиците не се боят. Това е лошо. Страхът свързва много повече, отколкото любовта. Вижте само докъде води липсата на страх пред властелина. Година преди похода на негово величество султан Сюлейман срещу Петру Рареш крал Зигмунд свика шляхтата, за да удари от своя страна молдавския господар и да засвидетелствува вярност към великия съюзник падишаха. Но събраната край Лвов и Глиняни шляхта започна да се препира и умува, а прислугата й в това време ловеше кокошки по селата, поради което и цялата тая работа беше наречена „кокоша война“. Що за крал е това, ако не може да се справи с поданиците си? И мога ли аз със своите способности, признати от цяла Европа, да отдам живота си на такъв нерешителен владетел? Рибата търси къде е по-дълбоко, птицата — къде е по-високо, а човек — къде е по-добре.
— И двамата с вас сме предали своя народ — утеши го Роксолана.
— Но вие сте на свобода, ваше величество, а пък аз съм затворен.
— Не се знае още кой е на свобода, а кой затворен.
— Не бих се отказал да се разменим с вас, ваше величество.
— За това трябва най-напред да станете жена.
— Простете, пропуснах това.
— Искахте да ме помолите за нещо — напомни му Роксолана.
— Да, ваше величество. Имам важни вести за негово величество султана, а великият везир ме затвори в кервансарая и не ме пуска. Трябва незабавно да стигна в Едирне и да се явя пред негово величество. Цялата ми надежда е във вас.
— Но какво мога аз?
— Ваше величество, вие можете всичко! Нима Европа не знае това? Султанът господствува над империята, а вие — над султана.
— Преувеличение. Но стига за това. Щом ще се застъпвам, трябва да зная за какво става дума.
— Става дума за Унгария, ваше величество.
— Значи отново идвате от Янош Сапояи.
— Всъщност идвам оттам, но ако трябва да бъда точен, този път все едно че идвам от свое име, макар че може да се каже в известна степен и от крал Фердинанд, но само в интерес на негово величество султана. Исках да го предупредя. Извънредно важна вест. Не ми се е случвало да ходя при никого още с такава извънредно важна вест.
— И каква е тази вест? Щом ще трябва да ходатайствувам за вас пред негово величество падишаха, аз трябва да зная. Или как смятате?
— Ваше величество! Какви тайни мога да имам от вас! Именно за това молих да ме приемете. Ама аз не мога да препредавам новини от световно значение на този безсловесен Аяс паша, който, струва ми се, съществува на света само за да не се свършват глупците. Работата е в това, че полският крал Зигмунд се кани да даде на Янош Сапояи дъщеря си Изабела.
— Но Сапояи е безнадеждно стар! На колко години е? Навярно има шестдесет? Стар е и дебел.
— Ваше величество, кралете нямат възраст. А Сапояи е крал. Изабела на драго сърце ще се омъжи за него, за да стане кралица. Коя жена ще се откаже от такава чест! Но аз имам проверени сведения, че австрийският двор не ще признае на Изабела правото върху унгарската корона, понеже тя не е дете по права линия: родена е едва шест месеца след брака на Бона Сфорца с крал Зигмунд. Или с други думи, ваше величество, кралица Бона е пристигнала от Италия при своя съпруг бременна. Златната корона е скрила греха й. Всъщност това не би засягало никого, ако не беше короната на Унгария. Фердинанд с радост би дал на Янош Сапояи една от своите дъщери. Както се казва, нека другите да воюват, а ти, щастлива Австрия, сключвай бракове.