— Ще се радвам, ако потвърдиш думите си. Негово величество султанът след месец ще устрои тържествен сюнет на шехзаде Бая-зид и Джихангир. По време на сюнета ще стане и вашата сватба с принцеса Михримах. Ние ще се погрижим събитието да надмине всичко виждано досега.
Рустем разбра: съдбата го свързва с най-младите султански синове. Кой от тях ще бъде султан: Баязид или Джихангир? Кому да започне да служи още от днес? Повдигна от килима напрегнатото си и безрадостно дори в такъв момент лице, погледна Роксолана и с острия си ум схвана: на нея!
ЗАКОНИТЕ
Никога досега Османската империя не бе стигала такива граници. Сюлейман получи като наследство Анадола и Румелия, Сирия и Египет, Мека с Медина и Гърция, сега стана владетел на Унгария и Панония, на Черно море, Армения, Грузия, Ирак, Йемен и цяла Северна Африка чак до Мароко. Царството му обхващаше почти цялото Средиземно море, стигаше до Каспийско море, Персийския залив и Червено море. Неограничената власт, която имаше султанът над войската, му помагаше да побеждава всички свои врагове и да държи в послушание народа на собствената си и на всички завоювани земи. В едната ръка сабята, в другата — законът. Сюлейман беше убеден, че истината е само една и той е нейният пророк, че светът е порочен и негов дълг е да го спаси. Не току-така в Корана бе записано, че целият свят е разделен на дар ал ислам — светът на исляма, и дар ал харб — светът на неверниците. Синовете на исляма трябваше непрекъснато и неуморно да отиват в страните на неверниците, да ги завоюват, покоряват и да въвеждат ред. А редът — това са законите, това са обичаите и традициите, от чието спазване никой не може да се отклони. Железният ред, създаден в течение на цели векове господство и освен това обогатен с хилядолетния опит на скитническите орди, където всичко беше целесъобразно, където се запазваше само полезното и нужното, а всичко несъществено, обременяващо и вредно се отхвърляше последователно и жестоко, неминуемо трябваше да доведе до трайното превъзходство на Османската империя над всичко известно в действията на човечеството. В тази държава всичко трябваше да отговаря на своето предназначение — от султана до последния роб, до краставото пале, което тичаше след кервана.
Тук действуваше доктрината, провъзгласена някога още от Платон — за необходимостта от преследване и издевателство в държавата. Главното е държавата, на която трябва да се подчинява всичко живо и мъртво.
Султанът водеше войската си на запад, на юг, на изток, тържествено провъзгласявайки, че носи на новите земи, лежащи като в някакво вцепенение, закони, закони и закони. А дали войната се предвиждаше от някакво право, това никога не го интересуваше. Войната просто започваше и толкоз. Справедливостта трябва да се опира на силата. Безсилните трябва да приемат законите на великите с благодарност и покорство. За всяка земя, край, провинция и местност, за всяка група вярващи, за племената, занаятчиите и земеделците имаше отделен закон, наричан с решителната дума „кануни“.
Още в началото на властвуването на Сюлейман нишанджията Сейди бей написа „Кануннаме на султан Сюлейман“, като преписа почти изцяло тази книга от „Кануннаме“ на Мехмед Завоевателя, най-високия пример за Сюлейман. Впоследствие великите мюфтии Али Джемал и Кемал паша заде попълваха Сюлеймановата книга със закони, а неговият последен велик мюфтия Мехмед Абусууд, който се задържа при султана чак до смъртта му, неуморно допълваше и уточняваше „Кануннаме“ заедно със своя падишах, така че Сюлейман влезе в историята под името Кануни, тоест Законодателя.
Почти хилядолетна мъдрост бе събрана в правото, утвърдено от Сюлейман. Той се облягаше на мъдрите разяснения на правилата на шериата на имам Абу Ханиф и неговите ученици Абу Юсуф и Шейбани, на багдадеца Кодури, на Бурханедин Маргиански и Ибн Ибрахим Халебски, като на всеки свой ферман непременно отбелязваше, че е съобразен с шериата и установените преди това кануни. Същевременно той разбираше, че хората трябва да бъдат успокоявани не толкова със справедливи закони, колкото с обещания да се създадат такива закони, защото обещанието е винаги по-привлекателно от действителността.
В закона се крие или божество, тоест предразсъдъци, или насилие, тоест завоюване на народите с огън и меч. Царството на аллаха се постига с търпение, а земните царства се завоюват със сила. Ако умело се смесят нужните на султана закони с полезните за живота на хората обичаи — това дава измамното чувство за справедливост или както е казано в поговорката: „Обещай свещи на всички угодници, за да се избавиш от напасти.“ Обичаите оставаха непроменени, законите се множаха. Султанът не отменяше предишните закони, а неуморно измисляше нови, сякаш се стремеше да утвърди истината, че когато в обществото цари невежество, а в умовете безпорядък, тогава законите се плодят с такава сила, че е невъзможно не само да се прилагат и изпълняват, но и дори да се прочитат. На законите се подчиняват само простолюдието и дребните собственици. Богатите се ръководят от собствените облаги, а не от законите.