Докосвайки се до величието, тя не се изплаши, не избяга, не загина, а сама тръгна по пътя на величието и дори достигна невъзможното — преодоля величието.
Султанът отново заседна в столицата, а султанката продължаваше да обикаля из Стамбул, наблюдаваше как върви строителството, приемаше посланици, пишеше писма на властелините в Европа. Хасан ага донесе послание от полския крал. Зигмунд Август изпрати на султана кехлибарен бастун със златна дръжка, а на Роксолана такива пухкави и топли кожи, че тя не знаеше кога ще ги носи в Стамбул, където нямаше зима.
Хасан беше уморен от пътя, но доволен, бодър и готов едва ли не отново да тръгне към онази земя, в която нямаше връщане за султанката.
— Разговаря ли с краля? — попита го тя.
— Както ми беше заповядано, моя султанке. Разпитваха ме безкрай за Стамбул, за султана, за ваше величество.
— Всичко ли каза?
— Всичко, ваше величество. Дори и от себе си прибавях, когато ставаше нужда.
— И какво каза кралят?
— Благодари ви за вашата доброта и благоразположение.
— Помоли ли за нещо?
— Говореше ми за мир.
— Писа ми. Но не така, както аз казвах. Може би не е разбрал речта ти?
— Ваше величество! Той разбра всичко. Но се бои. Преди са се прикривали от ордата с Украйна, ще се прикрива и той. Така е по-спокойно. Пък и какво може да направи кралят, когато шляхтата му измъква всяка дума от устата и отново му я влага.
— Но нали е крал!
— Кралят не е султан. Само султанът не се бои от никого, а всички се боят от него. Треперят само като чуят името „Стамбул“. Отначало как ли не им намеквах, че сега султанът — вярват или не вярват — е по-далече от Стамбул, отколкото са те самите. Сетне им казах направо. Така да се каже, всички ислямски войни, които смятат откъсването от негово величество падишаха за ужасно мъчение, а раздялата с войната за източник на всякакви страдания и неприятности, се отправиха след августейшото стреме в безкраен път. Няма, казвам, в Стамбул нито войска, нито султан и можете да сплашите Крим, никой няма да му помогне. А те ми казват; а султанката? А докато философствувах с тях, перекопските татари нахлуха, взеха безброй хора и ги откараха в своята земя в робство. Казват, че хванали и някакъв техен княз Вишневецки и го отвлекли.
Роксолана изпадна в отчаяние.
— Ще идеш при краля още веднъж. Ще поговоря със султана — и ще тръгнеш отново. Ще разкажеш там всичко. Понеже никой нищо не знае.
— Освен това там и посланиците са ги наговорили едни такива, че няма какво и да се приказва! — въздъхна Хасан. — Казвам им, че тук, у нас, всичко принадлежи на султана, освен душата, която е собственост на аллаха. А те ми викат: а султанката? Нима султанът не й принадлежи? Ами ако е така, кой тогава е по-високо?
В паметта й неволно изплува любимият псалм на баща й: „Поръси ме с исоп, и ще бъда чист; умий ме, и ще бъда по-бял от сняг.“ Последните думи едва не повтори на глас: „И ще бъда по-бял от сняг.“ Да бъде чиста ли? Как да се измие, да защити доброто си име и своята невинност? И откъде да вземе сили, когато трябва да защищава и синовете си, с които не се знае какво ще стане?
— Ще занесеш на краля послание — каза твърдо тя на Хасан. Отново писа от свое име:
„Нека всевишният пази Негово кралско величество и Му дари дълги години живот. Вашата най-покорна служителка Ви уведомява с настоящето, че ние получихме любезното Ви писмо и то ни донесе необикновена радост и удоволствие, което с нищо не може да се сравни, за да бъде описано. И така, от съдържанието на писмото Ние узнахме, че сте в добро здраве и желаете дружба, която Вие засвидетелствувате на Вашата искрена приятелка, а така също засвидетелствувате и искрената си дружба и благосклонност към Негово величество падишаха, който е опората на света — както виждате, аз не мога да се сравнявам с Вас в изразите. Нека бог Ви пази и винаги да сте радостен и доволен. Както свидетелствува Вашето височайшо писмо, а и това, което ми съобщи моят слуга Хасан, проявите на дружба, оказани към него от Ваше величество, карат сърцето ми да се изпълва с благодарност. Аз уведомих за всичко Негово величество султана и това му достави огромно удоволствие, което не съм в състояние да Ви опиша. И той каза: «Със стария крал живяхме като двама братя и ако е угодно на всемилостивия бог, и с този крал ще живеем като баща и син.» Ето какво каза той и с радост нареди да се напише това султанско писмо и да се изпрати до подножието на Вашия трон с моя слуга Хасан. И така, нека Ваше величество знае, че за всяко нещо, с което се обърнете към Негово величество падишаха, аз ще се заинтересувам и ще кажа своята дума, ако трябва, и десет пъти за добро и благосклонност към Ваше величество, смятайки това за дълг на моята благодарна душа.