Джихангир се отправи, без сам да знае къде и защо. Караха го нанякъде, даваха му за успокоение това, което искаше настойчиво, обещаваха му нещо. Какво трябваше да намери, да види и да узнае? Не намери нищо. Не го завари. Закъсня безвъзвратно.
Шах Тахмасп беше започнал война срещу султана, за да си върне земите, изгубени преди три години. Когато в Стамбул узнаха за войната, султанът изпрати на Мустафа ферман, заповядайки му да стегне войската в Коня и да даде отпор на шаха, докато дойде от столицата той самият. Това беше вече дванадесетият поход, в който се отправяше Сюлейман. Шестдесетгодишният султан често страдаше от крака, а през последния поход три месеца не можеше нито да ходи, нито да седи на коня, и тогава го носеха на носилка. Когато отиваше в Европа, поне се връщаше същата година, а походите в Азия всеки път се проточваха по две години, понеже пътят беше дълъг, тежък и опасен. Роксолана склони султана да изпрати войската начело с Рустем, а той да остане в Стамбул.
Рустем стигна до Аксарай и спря там да зимува. Наблизо в Коня беше Мустафа със своите еничари и малоазиатски спахии. Рустем беше назначен за сераскер от султана, следователно Мустафа трябваше да се подчинява на главнокомандващия, но шехзадето прояви достойно за султански син упорство и не поиска да се покори на един довчерашен роб и гяурин. Рустем се отнесе твърде спокойно към непокорството на шехзадето, но нали излизаше, че Мустафа вдига ръка и срещу султана! А тъй като султанът беше далече, всичко се стовари върху зет му. Острият език на босненеца не се стърпя да изрече за Мустафа: „Който няма сила да удари камилата, удря седлото.“
Той изпрати ферман на Мустафа как и накъде да върви с войската си, но по някакъв начин ферманът беше прочетен от еничарите и те надигнаха вой: султанският дамат иска да стъпче техния любимец! Викаха, че султанът бил вече стар и недъгав, че костите му обрасли с трева, а от очите му излитали мухи, че в ушите му е заседнала лоша овча болест — какъв султан е! Виж Мустафа — той е истински султан, от бога даден, време е вече Мустафа да заеме трона. Мустафа на трона!
При Рустем дотича изплашеният спахийски ага Шемси Ахмед и разказа всичко, което беше чул в Коня, но великият везир и сега не се разтревожи особено, а само се усмихна:
— Не всяко кръгло нещо е орех.
Знаеше, че никой от шехзадетата не е провъзгласен за престолонаследник. Защо ще се кахъри? А срещу тридесетте хиляди еничари имаше триста хиляди спахии, верни на султана до смърт, понеже не Мустафа, а Сюлейман им беше дал дирлици. А казано е, че брадвата не си отсича сапа. И котката, която изяжда свещите в джамията, ще ослепее.
Ахмед ага освен високото си положение във войската както всички, които се мъчеха да се приближат колкото е възможно повече до Сюлейман, беше и поет. Той написа сатира за Рустем паша, осмиваща дебелата му кожа, която никой стършел не би могъл да пробие, и когато сатирата стигна до великия везир, той не се ядоса на написаното в нея, а на това, че спахийският ага се оказа поет, тоест представител на онова племе, което сераскерът ненавиждаше най-много на света. Закле се да отсече главата на Ахмед ага, щом само му падне в ръцете, и неуспелият поет се завтече към Стамбул при султан Сюлейман.
Той сполучи да се добере до самия падишах и да заяви, че еничарите в табора на шехзадето и в табора на самия сераскер се бунтуват едва ли не всеки ден и наричат Мустафа свой султан, защото падишах Сюлейман бил твърде стар, за да води войската срещу врага. На престола трябвало да седне законният престолонаследник, с което всички били съгласни, а само Рустем паша се противял. Затова трябвало на великия везир да се отсече главата, а старият султан да се изпрати в Димотика на почивка. Шехзаде Мустафа, вместо да усмирява кресльовците, се явява пред тях в златен кафтан, нарича еничарите братя и синове и щедро ги обсипва със злато от султанската хазна, а сам тайно се договаря с шах Тах-масп. Единствен Рустем паша остава верен на престола и вика султана да дойде и вземе войската в своите ръце, докато не е късно.
Колкото по-стар е човек, толкова е по-бавен, но не и в ненавистта. Султанът веднага потегли към Коня. Сбогува се набързо с Роксолана, а тя и не се опита да го възпира, предчувствувайки, че сега трябва нещо да се реши.
Сюлейман взе със себе си синовете Селим и Баязид, а при Джи-хангир бяха пратени гончии, за да дойде и той в султанския лагер. Но гончиите дълго не можеха да намерят най-младия син, после още по-дълго го караха и той закъсня, а освен това беше в такова състояние, че не можеше да разбере къде е и какво става наоколо.