Баязид се поинтересува какво искат да му поднесат.
Старейшините казаха, че при тях е един харамзаде, тоест нехранимайко, мошеник, когото били купили само преди няколко дни от племето тава, понеже това племе, като чуело звън на злато, се обръщало, като че там е Мека. Този харамзаде искал да разбунтува племената срещу всемогъщия султан, опитвал се да го стори дори тук, вече купен за кесия старо сребро. Навярно е много опасен злосторник.
Поведоха Баязид към една кошара и там в ъгъла сред лепкавата овча тор той съзря овързан с мръсни ремъци човек, приличен като две капки вода на убития шехзаде Мустафа. Дори сред мръсотията, вързан с парчета кожа, с изпокъсано, но със следи от богатство облекло, той беше величествен и дори представителен, та беше чудно как тези жалки хора бяха вдигнали ръка срещу това очевидно могъщество.
— Че защо така, при овцете? — попита Баязид.
— Ами къде да го пазим? — отговориха старейшините. — Племето е все на път. Зандани нямаме.
— В Токат има затвор за държавни престъпници. Би могло там да го пратите.
— До Токат е далеко. Пък и няма да го дадем никому, понеже е наш. Нали казахме, че го купихме от племето тава.
Баязид обиколи кошарата и приближи до вързания.
— Кой си ти? — попита Баязид.
— Мустафа — отговори вързаният.
— Мустафа е мъртъв.
— А кой го е видял мъртъв?
Наистина освен султана, дилсизите и Зал Мохамед паша никой не бе го видял. Никой дори не знае къде са погребани останките на шехзадето, иначе еничарите биха изровили тялото и биха направили мъртвия свой султан.
— Не зная кой си ти и откъде си, но не е хубаво това, дето си намислил — спокойно продължи Баязид.
— А аз зная, че ти си шехзаде Баязид, и съм поразен как можеш да допуснеш да лежа пред тебе в тази мръсотия, че отгоре на това и вързан.
— Ако не бях дошъл тука, ти май щеше още по-дълго да лежиш.
— Но ти дойде и стоиш до мене.
Баязид се обърна към старейшините и каза да развържат харамзадето. Те отговориха, че могат да го развържат, разбира се, защо да не го развържат, щом заповядва самият шехзаде, аллах да благослови доброто му сърце и очите му никога да не виждат човешка мъка и човешки страдания. Защото не е ли и за тях най-тежко изпитание да гледат един толкова унижен и лишен от възможност свободно да се придвижва човек? Ала те добре знаят кое е халал, тоест позволено на човека, и кое е харам — забранено. Този човек е искал да вдигне племената срещу негово величество султана, аллах да му дари дълъг живот и благополучие. И то кога? Когато могъщият падишах стои наблизо със своята непобедима войска и неговата наказваща ръка е издигната над всички скитащи и странствуващи синове, нека тази ръка бъде винаги дълга и да ни пази от страх. Ето защо е законно този човек да бъде в такова състояние, а ако бъде развързан, ще бъде беззаконие.
— Добре — каза Баязид, търпеливо изслушвайки хитрите мъдреци. — Аз ще го откупя от вас. Платили сте за него кесия сребро. Давам ви кесия злато.
Старците се оживиха. Нали е казано: „И знаеш ли какво е върхът на добрината? То е да освободиш пленения или да нахраниш в тежък ден близко сираче или непознат сиромах.“
Баязид взе от хазнатаря кожена кесия със злато и я хвърли на старейшините. Кесията изчезна някъде в потайните гънки на мръсните широки халати, но никой не се завтече да развързва вързания.
Баязид вече не се радваше на това приключение. Някъде далеч оттука в кервансарая край пътя лежеше мъртвият Джихангир, вече безразличен към всичко, а неговото любопитство го доведе толкова далече, че сега не знае как да се измъкне. Хитрите юруци като че ли нарочно му изпречиха на пътя този тайнствен мошеник, който се представя за шехзаде Мустафа. Те добре знаят, че султанският син няма да остави този харамзаде тук, а ще го вземе със себе си или ще заповяда незабавно да го убият. Общо взето последното би било най-добър изход за всички освен за самия мошеник. Но Баязид не изпитваше такава жестока решителност, пък и освен това до него стоеше смъртта на двама негови братя — не беше ли достатъчно? Да остави обаче харамзадето в ръцете на юруците също не можеше. Добре, че те показаха този Лъжемуста-фа на него, а не го откараха тайно на еничарите. Виж, това би било истинска беда.
— Е — започна да става нетърпелив Баязид, — защо още никой не развързва този човек?
Старейшините на племето караевли обясниха, че те го предават на достойния шехзаде така, както са го получили от племето тава, тоест вързан, а вече си е работа на негово величество султанския син дали да развърже мошеника, или да го вземе вързан.