Боже, кой властвува над живота и?
Когато изскочи от главните врата, в лицето я удариха струи прозрачен вятър и тя се задъха от безкрая на простора, а светът наоколо бе залян от такъв слънчев блясък, че трябваше да забрави току-що преживения кошмар и да си спомни, че е всемогъща султанка и повелителка на земи, народи и стихии. Вдигна гордо глава, присви очи, грейна с обичайната усмивка, стъпи на широките, покрити с килим стъпала и едва тогава видя в подножието на стълбата, където килимът вече свършваше, върху белите каменни плочи човек, проснат като ходжата в „Света София“. Дрехите му бяха измачкани и изпокъсани. Човекът бе препасан със страшно оръжие. Още няколко също така въоръжени като него мъже държаха малко по-встрани коне с изтрити седла, измъчени и целите в пяна. А този, който бе проснат до стъпалата, вдигаше с високо протегнати над главата си ръце копринен свитък със златните султански печати.
Ферман от великия султан Сюлейман. За нейно величество султанката Хасеки от повелителя на трите посоки на света, защитника на вярата; меча на правосъдието.
Султанът известяваше за своето завръщане. Беше сключил в Амасия мир с шах Тахмасп. Две години султанът и шахът мориха земята и войската, цяла година водиха преговори, продължавайки да измъчват нещастните земи. Султанът отстъпи Източна Армения, Източна Грузия и цял Азърбайджан, като си запази Западна Армения и южните градове Ван, Муш и Битлис. В договора беше предвидено, че между османските и къзьлбашките владения областта на град Каре оставаше безлюдна и пуста като спомен за тази ужасна и безсмислена война. Може би султанските нишанджии щяха да напишат, че Сюлейман бе плакал, молейки се в джамията след подписването на мира? По-голямо основание за плач имаха убитите, но убитите не плачат.
Сега султанът се завръщаше, изпращаше за това известие на своята Хурем и целуваше въздуха, целуваше простора от радост, приближавайки към нея. Какво лицемерие!
ПОСРЕЩАНЕТО
Принудена бе да повика при себе си Рустем. Но не като зет, а като везир. В Стамбул той бе единственият от везирите на негово величество падишаха, затова трябваше да се погрижи за подобаващо посрещане на победоносната войска, от чиято многобройност във въздуха се появяваше дъх на спарено, в земята наставаше страх от земетресение, а небето се раздираше от плачлив стон.
— Имаш възможност да си върнеш султанската милост — остро промълви Роксолана, обръщайки се към Рустем. — Уреди посрещане на негово величество, каквото Стамбул не е виждал.
Рустем мълчаливо сведе глава. Искаш ли, коньо, да живееш — яж зелена трева. Пред властелините си отваряй ушите, а не устата.
Две години седя в Стамбул като котка със звънец на врата сред мишки. Везир без власт, султански зет без султанска милост. Богатствата, които награби за времето, докато беше велик везир, радваха може би само Михримах, самият Рустем беше към тях почти равнодушен. Неочаквано си спомни детството, далечните планини на Босна, бялата прах по пътищата, шумните реки, гъстите гори. Даде пари и изпрати хора да изградят в Сараево голяма чаршия край джамията на Хюсрев бей, мост през реката на своето детство и кервансараи по пътищата на своята слава и своето минало. Сам не знаеше какво е това — благочестивост или надежда да се върне отново към славата и властта. В Стамбул накара Синан да издигне джамия на негово име, като избра място до Златния рог, малко по-иадолу от джамията на самия Сюлейман. Докато „Сюлеймание“ още се строеше, докато сама великата султанка още застрояваше участъка Авратпазар, джамията на Рустем паша вече се издигна над кривите търговски улички на столицата и поразяваше погледа с невижданата яркост на изникските и кютахските плочки, с които великият Синан я бе украсил отвътре. Изпревари със своето строителство самия султан, надмина султанката, а все му се струваше, че е малко, и придумваше Михримах и тя да извика Синан и да му нареди да гради джамия с нейното име близо до Едирнекапъ. И нейната джамия бе изградена по-бързо от джамията на самата Хасеки, макар наистина да бе малка, само с едно минаре. Но нима пожертвованията трябва да се измерват по големина? Само хората с нечиста съвест се мъчат да умилостивят бога със своята щедрост и излизаше, че Рустем също е попаднал в тяхното число, макар и да не знаеше какво е съвест. Затова пък познаваше немилостта на султанката, неговата велика майка, и сега би трябвало да се зарадва, като получи възможност да заслужи прошка. Носиш ли мед, облизвай си пръстите.