Тя отиде при султана и успя да го убеди той да наложи на дамата сто хиляди акчета откуп за откраднатата вода.
Стамбул заговори за справедливостта на Хасеки.
Двама сирийски търговци докараха в Стамбул кестеняви зрънца, от които варяха питие с цвета и горещия дъх на телата на черните роби. Зърната се наричаха кахве. Сирийците откриха в Тахтакьой кахвехане и народът започна така да се тълпи там, че моллите се уплашиха и веднага се завтекоха да се оплакват на шейхюлисляма. Абусууд издаде фетва за забрана на новото питие. Посъветвани от мъдри хора, сирийците отправиха жалба до султанката, прилагайки към жалбата и торбичка с кахве. Роксолана покани при себе си Сюлейман и го почерпи със сирийско кахве.
— Какво е това? — попита султанът. — Не съм пил такова нещо.
— Че кой е пил? — засмя се Роксолана.
— Това питие връща младостта на човека.
— Радвам се, че ваше величество мисли така. За съжаление великият мюфтия е забранил това питие.
— Забранил ли го е? Но защо аз не зная нищо?
— Никой не ви е казал. Шейхюлислямът се позовава в своята фетва на Корана. А в Корана няма нито дума за това питие.
— Как се нарича?
— Кахве.
— А от какво се приготвя?
— От обикновени зърна от дърво, което расте в Арабия. Варят се смлени във вода. Какво непозволено има в това? — Наистина. Ще помисля.
Султанът принуди великия мюфтия да отмени фетвата. Кахве-ханетата заляха цял Стамбул като пожар. Скоро те бяха вече около петдесет в Бейоглу, в Бешикташ и дори в султанския Стамбул на отсамната страна на Златния рог.
От Фердинанд, който бе станал император след доброволното отричане на Карл от престола, пристигна посланик — младият фла-мандец Ож’е Гизлен Бусбег. Той докара богати дарове на султана и султанката, обаче се надяваше да смае тайнствения източен властелин не толкова с подаръците, колкото със своите знания, понеже бе учил в най-добрите университети на Европа и много бе пътешествувал. Събираше старинни неща, увличаше се от историята, от искуството и от всичко рядко и необикновено.
Сюлейман уреди внушителен прием на императорския посланик. Пред вратата Соук чешме върху огромен зелен килим бе поставен Златният трон от Диванхане и на трона седеше падишахът в зла-тисточервен кафтан с широки, спускащи се свободно чак до килима ръкави за целуване, а до султана бе Хасеки — със светлосиня атлазена рокля със златна мрежа, шията, ръцете и главата й бяха обсипани с диаманти и изумруди, а зелените й очи светеха с тайнствена светлина като целия й живот.
Дворцовият площад бе обграден от три страни от велможи с високи чалми със зелени, червени и сини кафтани в зависимост от положението им, а зад тях неподвижно стърчаха конници на бели коне от султанската охрана, готови да отсекат главата на всеки, който престъпи позволената граница.
Облечен в меко кадифе, с къси „буфан“ панталони и някаква странна барета с перо (всичко изглеждаше твърде бедно в сравнение с тежкия султански разкош), посланикът бе доведен пред трона от велможи със златни жезли и щом стъпи на зеления килим, двама огромни дилсизи го хванаха яко под мишниците и почти го донесоха до трона, и без да му дадат да промълви нито дума, наведоха го към султанския ръкав, за да го целуне.
Жилавият фламандец се опита да се възпротиви, но дилсизите натикаха лицето му в твърдата, изпъстрена с чисто злато тъкан и го дръпнаха назад, така че той не успя дори да се учуди.
По-късно Бусбег, прекарал цели седем години в Стамбул, щеше да напише своите „Legationis turcicae epistolae“, в които щеше да се опита да разсее представата на европейците за ужасите, които уж царели в Османската империя. Но за своя първи прием, най-пищния и в същото време най-унизителния за достойнството на посланика на самия император, той нямаше да каже цялата истина, отбелязвайки само: „Водих преговори със Сюлейман.“
Затова пък може би единствен от чужденците бе имал щастието да види в какъв разкош живее султанката Хасеки, а след време бе допуснат и в нейните покои, сега вече не по неин каприз или молба, а по нареждане на самия падишах. Сюлейман искаше цял свят да види в какво разбирателство живее с тази мъдра и необикновена жена, заради която бе разчупил вече не един установен обичай и беше готов да строши всичко, което би станало пречка за неговата любов към Хурем.