В Бурса бе готов да проживее и целия си живот. И когато изпрати на султана главата на самозванеца, отрязана край Серес, и получи заповед да върви в Амасия, и тогава мина през Бурса. Прехвърли се през Мраморно море в Муданя, оттам се изкачи в планините, мина над пропастите на Улудаг, покрай лозята и маслиновите горички и дъхът му секна, когато видя безкрайната долина, в която от Улудаг се спускаха прозрачни потоци прохладен въздух, повявайки над високите зелени чинари, над вековните орехови дървета и прочутите прасковени градини. Йешил Бурса — Зелена Бурса!
Там в разкошните каменни гробници, украсени с яспис, мрамор и живописни плочки от Изник, Измир и Кютахия почиват шестимата от първите султани от Османовия род.
Там в Челиксарай, край топлите извори — Каплъджа, Хонди ха-тун се грижи за неговите синове Мехмед, Баязид и Селим. Може би трябваше да назове синовете си, започвайки от своя баща Сюлейман, и тогава може би султанът щеше да е по-милостив към него?
Но когато Хонди хатун вече в Амасия роди четвърти син и Баязид го нарече Сюлейман, султанът все едно не се смили и не пожела да премести шехзадето дори в Бурса. Не помогна на Баязид и високопоставената му майка. Мечтаеше за някаква безгранична империя за него, където да цари справедливост като на небето, а в същото време не можеше да измоли за любимия си син от строгия султан дори един османски град.
Какво му оставаше? Да седи и да чака кога ще умре падишахът и на трона ще седне брат му Селим, който ще изпрати при него убийци и ще убие всичките му малки синове и дори Хонди хатун, ако тя бъде бременна? Братята му бяха мъртви, остана един и той вече не бе брат, а враг, опасност за живота му. За да запази своя живот и живота на синовете си, трябваше да отстрани опасността. Безумие ли беше това? Баязид с никого не се съветваше и с никого не споделяше. Дори неговата майка, която бе далеко, не знаеше нищо за намеренията му, нито за това, което скоро се случи.
Ако не бяха юруците, Баязид може би щеше да си седи спокойно и в Амасия, колкото тя и да не му бе по сърце. Ала юруците непрекъснато се стичаха при него отвсякъде със своите жалби и своята нужда, сякаш той бе султан или аллах. А как живееха тези хора? Виковете и стоновете им стигаха едва ли не до небето, но за бедния нямаше никаква справедливост и никакви надежди. Бягаха от работилниците за селитра в Мараш и от рудниците в Акдаг, от леярните в Биледжик, където лееха гюллета за топове, и от сребърните рудници в Ергани. Тях, свободните хора, султанските субаши натикваха под земята, заливаха ги с вода, държаха ги гладни и на студено, заплашваха да ги изпратят на галерите.
Защо идваха при него? Понеже така им бяха казали софтите от амаските медресета, които всяка пролет се пръскат из държавата, за да си търсят прехрана и да се борят със злините. Софтите познават високите науки и те им бяха казали, че шехзаде Баязид е син на тайната. Написаната в безкрайната вечност съдба е неизменна и божията промисъл трябва да бъде изпълнена именно от него.
Дали те наистина го бяха казали, или той слушаше сам себе си? От Серско бе довел няколко луди глави, които преминаха към него, когато уби самозванеца, и сега те събираха от всички краища недоволните, а те винаги бяха много.
Рояци хора се отправяха към Амасия и с тези неизброими тълпи Баязид би могъл да тръгне и към Стамбул, но не искаше да се вдига срещу султана, а изпрати гончии в Маниса при Селим и го призова да се срещнат край Коня, в сърцето на Анадола, та битката между тях да реши кой да заеме трона, когато настъпи времето.
Навярно над Баязид тегнеше проклятието на името, понеже и двамата султани, които бяха носили преди него това име, бяха се били също с родните си братя и бяха умрели и двамата от насилствена смърт. Баязид Светкавицата, който бе убил на Косово поле по-големия си брат Якуб, заел престола, бе царствувал в слава, но бе загинал от жестокия Тимур. Баязид, наречен Справедливия, бе водил дълги години несправедлива война с брат си Джем, докато най-накрая бе дочакал неговата смърт, а сам бе загинал от собствения си син Селим. И той ли бе обречен да изпита проклятието на това име.
Потегли към Коня, преминавайки половината Анадол с пъстрата си войска, която можеше да уплаши всеки със своята многоброй-ност, но май и сама се плашеше от тази многобройност.
Селим не видя ни Баязид, ни войската. Беше твърде равнодушен към султанската суета, за да се залавя с такава глупава работа. Изпрати в Стамбул своя велик везир Мехмед Соколлу, той се яви пред самия султан, бе допуснат до неговото царствено ухо и никой не знаеше какво бе казал Сюлейман, никой не видя накъде се отправи Соколлу от столицата, получил от падишаха три хиляди еничари и четиридесет топа.