В края на рамазана умря султан Селим. Умря от бъбречна болест по пътя от Стамбул за Едирне, по същите места, от които преди осем години се беше вдигнал срещу родния си баща султан Баязид Справедливия. Може да беше носил неизлечимата болест отдавна и като не беше имал нито време, нито надежда да се добере до престола, беше си разчистил пътя до властта с убийството на своите братя и техните деца, като скъси живота на самия султан Баязид. Носеше в себе си страшната болка и напразно се мъчеше да я заглуши с опиум. Може би със собствената си болка би могъл да оправдае и своята нечовешка жестокост? Жестокостта към враговете вече не учудваше никого: всички Османовци бяха жестоки. Но към родния и единствен син?