— Двигателите на 400 ампера! Срочно потапяне! Осем метра! Бързо!
Което значи, че щом външните баластни цистерни бъдат напълнени, спомагателните цистерни за бързо потапяне трябва да приемат малко повече вода, за да може с едно завъртане на лостовете подводницата да достигне до големи дълбочини: предохранителна мярка срещу евентуален сблъсък.
Скоро водата се завърта лудо на носа и покрива палубата. В продължение на десет секунди капитанът, подал глава от командната рубка, гледа яростно към неприятеля. Но време е да се затвори и последният люк. Морийо го затваря, намества капака и от рубката нарежда потапянето да продължи до осем метра, за да се използва нощният перископ — с три метра по-къс от дневния. С него може да се гледа от рубката, но не и от централния отсек. Той го насочва към кърмата.
Неприятелите се виждат вече по-добре, плават на две групи, две успоредни колони на пет-шест метра една от друга. Настигат „Монж“. Богът на битките пожела, щото без каквато и да е маневра подводницата да се озове тъкмо между двете колони. Трима австрийци ще преминат покрай десния и трима покрай левия борд. Чудесна позиция за торпедна атака на една от колоните, а дори и на двете, ако има време… Морийо пак се усмихва.
Силуетите се уголемяват. В перископа Морийо е разпознал шест контраминоносеца, с четири комина — тип „Татра“. Той решава да атакува тези, които са от левия борд. Едната колона е добре очертана. Другата е като че ли малко объркана. Няма значение… Най-после щастието се усмихва. Може би ще успеят с двойния удар…
Бяха минали едва три минути от потапянето на „Монж“. Чуйте ясния глас на Морийо:
— Освободете предпазителите на торпедните апарати! Готови за стрелба!
И промърморва:
— Все един от тримата ще…
Предпазителите бяха освободени, вече нищо не задържаше торпедата. Само да щракне лостът на въздушния пускови клапан и те ще полетят с 35 възла към своята жертва. Сигурна работа! Как искате австрийските наблюдатели да различат в тъмнината крайчеца на перископа, който единствен стърчи на повърхността?
Долу всички усещат как иде заповедта за стрелба. Седемнайсет месеца я бяха очаквали.
Перископът бавно се завърта за последен път. Обглежда целия хоризонт. После Морийо го насочва назад, към неприятеля. О! Велики боже!
Само на петдесет метра, понесла се право към подводницата, една огромна черна маса закрива цялото зрително поле на перископа!
— На двайсет метра!… Възможно най-бързо!
Късно е! Вахтените още не са успели да завъртят бронзовите кръгове, когато една 3500-тонна маса, запратена със скорост десет метра в секунда, блъсва „Монж“ и го помита, както вихрушка помита високите треви.
В същото време прокънтява стоманеният вик на разкъсаната обшивка. Рубката е пробита. Водата нахлува като порой и подгонва към централния отсех Морийо, старши матроса Бограни и старшина Месаже. Морийо сам затваря водонепроницаемата врата, която изолира рубката, след това изключва преговорното устройство. Спира притокът на вода. Рубката е пълна…
„Монж“ се изправя от бясното накреняване към десния борд, но само за да се спусне към дъното. Тонове вода нахлуват към носа през незатворения резервен люк. Лекият наклон се увеличава. Чува се как в трюма нахлуват нови маси вода — те ще умножат тежестта, която нарушава надлъжното равновесие на кораба. Чуйте зловещия водопад. Прониквайки през изкривения люк, водата наводнява акумулаторите на десния борд, които бълват пламъци от късото съединение. Друг порой поръсва електродвигателите със стотици окъсани нитове от скъсаната обшивка. Трийсет секунди след сблъсъка стрелката сочи четирийсет градуса и наклонът все повече нараства. Ще потъне ли „Монж“ с вълнореза надолу, като гмурец… Морийо запазва спокойствие:
— Изхвърляйте баласта отвсякъде. Двата двигателя на кърмата — 400 ампера! Пълен назад! Турбините в трюма да се включат.
Въздухът под налягане засвирва, прогонвайки водата от баластните цистерни. На кърмата се чува глас:
— Капитане, предпазителите на двигателя на десния борд гръмнаха. Само левият борд е в действие. Турбините не се завъртат…
— Двигателят на левия борд — на 600 ампера! — командува Морийо невъзмутимо.
Ала две минути по-късно двигателят на левия борд спира на свой ред и Морийо пита старшия на поста за потапянето:
— На колко сме, Джефри?
— Шейсет метра на носа — отвръща главният електромеханик на „Монж“ — стар моряк, славен мъж.
И подводницата продължава да се спуска.