— Не, момчето ми, оттам, от другия люк, на носа. Побързай!
Морякът се обръща кръгом. Облегнат на спомагателната цистерна в централния пост, Морийо поглежда към циферблата на големия дълбокомер, сетне и към колоната моряци, забързани към отвора. Те всички ще имат време да се спасят, защото стрелката се върти бавно, много бавно в посока на потапянето. Всичко върви добре. Апел, който трябва да излезе предпоследен, е вече на трапа, убеден, че Морийо го следва…
Ролан Морийо е все тъй облегнат, на същото място…
Никакъв шум на палубата… Мъчителна тишина… Момчетата от „Монж“ си отидоха, подчинявайки се на заповедта на своя капитан. Сега е негов ред.
Когато става дума за екипажа, казват „напусна кораба“. Когато се говори за капитана, казват „изостави кораба си“. Тези последни думи звучат много зле в ушите на някои мъже с изключително чувство за отговорност.
При това капитанът на „Монж“ с чиста съвест може да последва хората си. Корабът му е извън строя. Под тежестта на водата, която продължава да прониква през съединенията, пой потъва бавно, съвсем бавно.
Съвсем бавно, по волята на Ролан Морийо…
Екзалтацията в битката ражда немалко героични постъпки. Но има хора, които не се нуждаят от никаква екзалтация, за да бъдат над всички нас. Погледнете този човек: той е, както винаги, спокоен. Двама души са го потвърдили.
Чуйте наистина… Шум на носа… Старши матросът Мае и готвачът Коше са още тук. Забавили са се, докато запушат крана на една от баластните цистерни, оставен по погрешка отворен. Те отиват до изходния трап и тъкмо да се изкачат, обръщат се и виждат…
Виждат Ролан Морийо все тъй изправен до цистерната. Едната му ръка е на крана, който, ако се завърти докрай, „Монж“ ще натежи с два тона само за няколко секунди — или за няколко минути, ако се отвърти само малко, за да остане време за спасение… С другата командирът махва — за сбогом, може би…
Да. За сбогом.
Сега Коше и Мае са на палубата. Те търсят някоя отломка, за да се задържат над водата.
Изведнъж подводницата рязко пропада под краката им. Морето тутакси нахлува в зейналия люк.
Ролан Морийо бе отворил крана докрай.
И „Монж“ изчезна. Без следа.