Това обаче означаваше, че Ромул е трябвало сам да управлява твърде обширна територия, а малцина от наследниците му бяха способни на това. Един век след смъртта му на престола се възкачи Деметрий от Виндониса, богат провинциален патриций, чието семейство се оказа наследствено обременено. Синът на Деметрий, Валенс Аквила, и внукът му Марий Антоний бяха изключително ексцентрични императори. Синът на Марий — Лодовик, беше сравнително стабилен, но най-безотговорно предаде властта на своя син, сегашния император Деметрий — той много бързо накара римляните да решат, че ги управлява отново някой Комод, Калигула или Каракала.
Деметрий II поне не убиваше за разлика от тях, но въображението му беше не по-малко развинтено. Вярно, не бе опитвал като Калигула да се провъзгласи за бог или да вкара коня си в Сената, затова пък даваше банкети, на които колеха по шестстотин щрауса, или потапяше натоварени със стока търговски кораби в залива при Остия, за да демонстрира имперско богатство. За разлика от Комод той не се правеше на хирург и не оперираше беззащитни пациенти, затова пък пускаше опитомени лъвове и леопарди в апартаментите за гости и плашеше заспалите си приятели. Не екзекутираше като Каракала братята и роднините си, но организираше лотарии, в които всички придворни бяха длъжни да участват с големи суми, и един човек можеше да спечели килограми злато, а друг — десет мъртви кучета или дузина вмирисани зелки.
В дните на нищожеството Валенс Аквила и на слабоумния Марий Антоний далечните провинции като Сирия и Персия бяха поели сами управлението си, без да се съобразяват с централната власт. В столицата това не будеше особена тревога, тъй като екзотичните стоки от тези страни продължаваха да пристигат. Но по-късно, по времето на Лодовик, провинциите Далмация и Панония, само на крачка от сърцето на империята, също се опитаха да се откъснат от нея и трябваше да бъдат усмирявани със сила. После, скоро след възкачването на Деметрий II на престола, Сицилия, която открай време си беше огнище на недоволство, престана да плаща данъци на империята. Деметрий не предприе нищо и скоро Белгика, Галия и Испания последваха примера й. Не след дълго провинциите се провъзгласиха за независими, а това естествено бе недопустимо и дори такива като Деметрий го разбираха.
Тогава Аполинарис беше консул за трети път заедно с безнадеждния пияница Дуилий Еурупиан. Още от времето на Максимилиан Велики този пост беше изгубил значението си — по-скоро почетна длъжност, отколкото реална власт, както някога по времето на републиката. Ала сега кризата беше налице и трябваше да се предприемат твърди мерки. Аполинарис се отказа от консулската длъжност и призова и Еурупиан да стори същото, като му даде да разбере, че оставането на този пост ще се отрази зле на здравето му. После принуди императора, който по това време се беше посветил на събирането на отровни змии от всички краища на империята, да го преизбере за консул заедно с друг мъж със също толкова силно чувство за отговорност — суровия и сдържан Ларций Торкват. По настояване на Аполинарис императорът им гласува извънредни пълномощия, с каквито консулите от стотици години не разполагаха, както и неограничен мандат вместо приетия срок една година. Задачата на Торкват беше да опита да насади някакъв здрав разум в столицата, а Аполинарис, опитен войник, трябваше да усмири разбунените провинции.
И той успя. Сега в Тарако Аполинарис се готвеше за връщане у дома.
В стаята влезе адютантът му Тиберий Каракс, строен йонийски грък с тесни очи, който му служеше от много години.
— Писмо от Рим от консула Ларций Торкват, графе. А отвън чака принц Лауреол.
— Покани го да влезе — каза Аполинарис, поемайки писмото.
Счупи печата и пробяга с поглед листа. Лаконичен както винаги, консулът пишеше: „Казах на императора за успеха на кампанията ти и той ми отговори по присъщия си детински начин. Колкото до работите тук, в Рим, проблемите стават все по-сериозни. Ако не престане с пилеенето, скоро в хазната няма да остане и един денарий. Смятам да предприема сурови мерки.“ Следваше подписът, витиеват и почти с размера на самото писмо: М. Ларций Торкват, консул.
Аполинарис вдигна поглед и видя пред себе си принц Лауреол.
— Лоши новини ли, ваша светлост?
— Вбесяващи новини — отвърна Аполинарис, без да прави опит да скрие гнева си. — Имам писмо от Торкват. Императорът е опразнил хазната. Чудя се колко ли е платил за всичкия този сняг, който му докараха в градината миналото лято! Или за туниката от златни плочки, обсипана с диаманти и перли. Какви ли още дребни разходи е планирал? Страх ме е дори да си помисля.