В очите на Цестий проблесна предизвикателно пламъче.
— По-добре ме питай как можех да не го направя, консуле! Какво трябваше да сторя — да кажа в очите на императора, че харчи прекалено много ли? И колко време според теб щеше да му е необходимо, за да си намери нов префект? А на мен колко време щеше да ми трябва, за да си намеря нова глава?
Торкват изпръхтя.
— А отговорността ти, Цестий, отговорността! Дори това да ти струва главата, твоята работа е да предпазиш императора от пилеене. Иначе защо ни е притрябвал изобщо префект на финансите? А ти, Силане? С какво право изпълни молбата на Цестий за тези трийсет и един милиона? На теб не ти се е налагало да се противопоставяш на императора, а просто да откажеш на Силан. Нима да спасиш кожата на приятеля си за теб е по-важно от това да се грижиш за финансовото благоденствие на империята, както си се клел?
Засрамен, Силан премълча.
— Да ви поискам ли сега оставките? — най-сетне наруши мълчанието консулът.
— Готов съм да си подам оставката веднага — заяви Цестий.
— Аз също, ваша светлост — добави Силан.
— Да, да. И после на ваше място кого ще сложа? Вие двамата сте единствените прилични хора в цялата администрация, макар никой от вас да не струва кой знае колко. Но поне водите честно сметките. Или не е така? Нали дефицитът не е по-голям от онова, което виждам в тези документи?
— Отчетите са верни, ваша светлост — заяви обидено Силан.
— Хвала на боговете и за това! Не, няма да си подавате оставките. Но отсега нататък ще искам от вас друг вид доклади. Трябват ми имената на прахосниците. Подробен списък — висши длъжностни лица, насърчаващи пилеенето на пари и подписващи заявките, които вие с такава готовност изпълнявате, и така нататък. И не само висшите чиновници, но и всички по веригата, които могат да предотвратят прахосването, но не го правят.
Двамата префекти го гледаха ужасени.
— Имената ли, ваша светлост? На всички тези хора?
— Точно така, имената.
— За да бъдат мъмрени?
— За да бъдат отстранени от длъжност — отсече консулът. — Цялата глутница, първо най-лошите, после всички останали. Не можем да контролираме императора, но можем да хванем за гушата онези, които му служат. Искам първите списъци утре следобед. Не, утре сутрин! — догони ги гласът му вече на вратата.
Той обаче нямаше никакво намерение да чака до другия ден, за да направи собствения си списък. Знаеше кои трябва да са първите жертви на предстоящата чистка — антуражът на императора, онази шайка от паразити и блюдолизци. Кръжаха около него ден и нощ, вкарваха Деметрий в още по-безумни разходи и пълнеха собствените си джобове със златото, което щедро се пилееше при всеки повод.
Знаеше имената на повечето. Двамата гърци Полибий и Иларион, евреинът Юда Антоний Соран, личният секретар на императора Статий, дворцовият обущар Клавдий Нерон, майстор на великолепни, обшити със скъпоценни камъни обувки — Деметрий не ги обуваше втори път, дворцовият лекар Мало или Трало, дявол знае как му беше името, той изписваше баснословно скъпи цярове за монарха и получаваше процент от доставчика, както и архитектът Тиберий Улпий Драко — като министър на благоустройството беше построил всичките великолепни нови дворци за императора и после ги беше съборил, за да построи на тяхно място още по-грандиозни здания…
Не, Драко беше умрял преди година или две, може би от срам заради собствените си деяния, защото в общи линии беше честен човек, доколкото си спомняше Торкват. Имаше обаче много други, чието място беше в списъка. За около час имената нараснаха на шейсетина. Добро начало. Докато мислеше за прегрешенията им, гневът на Торкват растеше. Леден гняв, защото по природа той беше студен и суров човек.
След двайсет години беше време, отдавна беше време да се сложи край на безумното прахосничество на Деметрий, преди да е съсипал империята. Каквито и да бяха рисковете, Торкват възнамеряваше да му сложи прът в колелата. Верността към империята беше в кръвта му. Един от консулите на Марк Аврелий беше Торкват, също и на Диоклециан. След тях имаше и други, а сега той беше великият мъж на епохата, продължител на традицията, консулът Марк Ларций Торкват. Достойните му предци го гледаха от историята и той знаеше, че е длъжен да спаси Рим заради тях.
Най-напред реши, че печелившата тактика ще е да отстранява императорските блюдолизци на групи от по пет-шест човека, та Деметрий да не разбере веднага какво става, но после прецени, че тъкмо това не бива да прави. Напротив, трябваше да ги изрине всичките наведнъж. Да ги натика в затвора и да реши въпроса веднъж завинаги. Да, това беше начинът.