Представи си разговора с императора, който щеше да последва.
— Къде са приятелите ми? Къде е Статий? А Иларион? Какво е станало с Клавдий Нерон?
— Всички са арестувани, ваше величество. За престъпления срещу държавата. Стигнахме до положение, когато вече не можем да си позволим лукса да държим такива хора в двора.
— Лекарят ми! Обущарят ми!
— Те са опасност за здравето на държавата, Цезаре. Огромна опасност. Имам съгледвачи, които ми донасят какво приказват в кръчмите и сред народа. Назрява революция. Говори се, че улиците, мостовете и обществените сгради са порутени, че няма пари за обикновения народ, че в провинциите всеки миг войната ще избухне отново и че императорът трябва да бъде свален, преди да е станало още по-лошо.
— Свален? Императорът? Аз да бъда свален?
— Искат връщане на републиката.
Деметрий щеше да се изсмее.
— Републиката! Хората надават вой да се върне републиката от хиляда и осемстотин години. Искали са го още по времето на Август, когато тя е спряла да съществува. Но не го мислят сериозно. Те знаят, че императорът е баща на империята, техният любим принц, онази фигура, без която…
— Не, ваше величество, този път го мислят сериозно.
Тук Торкват щеше да нарисува картина, от която косите на Деметрий щяха да се изправят. Императорът щеше да се скрие в двореца си сред играчките и любовниците си, при опитомените лъвове и тигри. В това време щеше да има процеси, престъпниците щяха да бъдат осъдени и хвърлени в затвора или пратени на заточение в най-отдалечените провинции…
Заточение?
Не, това би било твърде рисковано. Понякога заточените намират пътя към дома и търсят отмъщение…
Трябваше да се измисли нещо по-сигурно.
Всички ще умрат, реши той. Тези паразити, обкръжили императора, тези гъсеници, подяждащи благосъстоянието на държавата…
Аполинарис усети, че в Рим става нещо странно, още в първите минути, когато търговският кораб, с който пътуваше от Тарако, навлезе в пристанището на Остия. Привичният ритуал, според който митничарите от пристанището се качваха на борда, получаваха си подкупите и представяха документите за дължимите такси, този път не се състоя. Вместо това имаше истински оглед — шестима мъже в черно-златните униформи на Имперската хазна дълго ровиха из трюмовете и описаха подробно целия товар.
На теория цялата стока, пристигаща от провинциите, подлежеше на митническа проверка и облагане. А на практика митничарите, получили службата си с подкупи, прибираха повечето от постъпленията и оставяха само малка част от приходите да стигне до хазната. Всички го знаеха, но като че ли никой не даваше пет пари. На Аполинарис тази процедура също не му харесваше най-малкото затова, че не виждаше причина товарите от една част на империята до друга да се облагат. Но да се дават подкупи на чиновниците, вместо да се плащат налози, беше само една от множеството практики, които трябваше да се променят, а иначе работите на търговците и превозвачите слабо го засягаха.
Сега обаче необичайно дългата проверка прекалено забави слизането му на брега. Аполинарис започна да губи търпение и повика капитана — добродушен картагенец, за да се осведоми какво става.
Капитанът беше изгубил ума и дума от смайване и възмущение. Той обясни, че в митниците става нещо и затова са тези нови процедури, но не знаеше нищо повече.
Аполинарис предположи, че причината е в дефицита, за който му беше писал Торкват — вероятно императорът беше наредил на чиновниците си да увеличат постъпленията, за да попълнят фондовете му. После обаче си даде сметка, че подобна идея звучи нелепо — Деметрий с нищо не беше показал, че съзнава връзката между постъпленията в държавната хазна и разходите. Не, това сигурно беше работа на самия Торкват — една от „суровите мерки“, за които му беше писал.
От Остия Аполинарис се запъти право към извънградската си вила на Виа Фламиния, недалеч от северната градска стена. През петте години отсъствие за нея се беше грижил по-младият му брат Ромул Клавдий Аполинарис и той със задоволство отбеляза, че домът му се поддържа в образцов ред, макар брат му от известно време да живееше в Умбрия.
Първата му работа беше да пише на Торкват, че се е върнал и ще се радва да го види веднага щом може. Не след дълго пратеникът се върна с покана от консула да вечеря в дома му.