Това беше съмнително удоволствие. При целия си научен интерес към аскетичните добродетели на републиката Аполинарис беше цивилизован и култивиран мъж, обичаше хубавите вина и добрата кухня. Колегата му беше съвсем друг тип и по отношение на разкоша и удобствата много повече приличаше на древен римлянин — студен, скучен и напълно безразличен към храната и виното, към литературата и философията. Единственото му удоволствие, за което Аполинарис знаеше, беше ловът на глигани в заснежените гори на северните провинции.
Този път обаче масата на Торкват беше подредена точно по вкуса на Аполинарис — с множество вина и шербети и прекрасно еленско с подправки. Танцьорки и музиканти нямаше — двамата не се бяха събрали за развлечение. Бяха сами — Аполинарис не беше женен, а жената на Торкват рядко се появяваше на публично място и тази вечер изобщо не се показа.
Консулът наистина беше въвел промени в митническите процедури. Имаше и други нововъведения. Цялата покварена пасмина около императора беше отстранена. Вече нямаше да има безумно скъпи вакханалии. Торкват беше предприел реформи на всяко ниво от управлението. Продажните чиновници бяха уволнени. Правилата, които съществуваха на книга, но от десетилетия не се прилагаха, сега се спазваха стриктно. Всички учреждения бяха задължени да си изработят нов бюджет и да се вместват в него.
— А императорът? — попита Аполинарис. — Как прие той разгонването на глутницата от подлизурковци около него? Виждам, че главата ти още е на раменете, значи си намерил някакъв начин да го успокоиш, но се чудя какъв.
— Негово величество напоследък няма възможността да дава заповеди за екзекуции. Императорът е под домашен арест.
Аполинарис застина от изумление.
— Сериозно ли говориш? Да, да, разбира се. Ти винаги си сериозен. Значи е под ключ в собствения си дворец, така ли?
— В помещенията за гости. Онази странна сграда с чудатите мозайки. Поставил съм стража да го пази двайсет и четири часа в денонощието.
— Но преторианската гвардия не би допуснала…
— Взех мерки. Отстраних префекта на преторианците и го замених с мой верен човек, Атилий Рулиан. Преторианците получиха щедро възнаграждение и с охота положиха клетва пред новия си префект.
— Да. Те винаги го правят, ако им се плати достатъчно добре.
— Осигурили сме на Деметрий достатъчно жени и храна, но иначе е напълно изолиран. Няма връзка с нито едно длъжностно лице в двора си, нито с някого от сенаторите. Естествено и аз стоя настрана от него. Надявам се и ти да последваш примера ми, Аполинарис. Сега двамата с теб сме императорът. Всички правителствени укази вече излизат от консулството. Чиновниците се отчитат пред нас.
Аполинарис го изгледа втренчено.
— Какво смяташ да правиш, да държиш императора затворен до края на живота му ли? Знаеш, че ще има проблеми. Луд или не, той трябва да се появява пред хората в определени моменти. На новогодишните празненства, при откриването на сесията на Сената, в първия ден на игрите в Колизея. Не можеш просто да го скриеш, без да събудиш любопитство. Хората ще започнат да се питат къде е.
— За момента е обявено, че негово величество е болен. Мисля, че за известно време това ще свърши работа. А кога ще се оправи — какво пък, може и да стане така, че да умре. Има други проблеми.
— Например?
— Например Сенатът. Вероятно си даваш сметка, че някои сенатори бяха твърде доволни от положението на нещата при Деметрий. Общото разложение е засегнало и тях. След като няма истински император да им стяга юздите, те си правят каквото си искат и много от тях живеят като самия Деметрий. Същите безкрайни оргии, с които Рим е бил прочут по времето на Нерон. Не можем да позволим подобно нещо. Самият Сенат има нужда от реформа. Ако не я направим, много от членовете му ще се опитат да ни създадат пречки.
— Разбирам — кимна Аполинарис. — Говориш за освобождаването на някои сенатори, нали?
— Вероятно ще се наложи.
— Но само императорът може да го направи.
— Ще го направим ние от негово име. Както и всичко останало, което е нужно.
— Аха, от името на императора…
За пръв път Аполинарис забеляза колко уморен изглежда Торкват. Колегата му беше едър, необикновено силен физически и изключително издръжлив. Сега обаче очите му бяха зачервени, а едрото му лице изглеждаше изпито.
— Има и още — каза той.
— Целият двор е разгонен, императорът е затворен, а Сенатът ще бъде разпуснат. И има още?
— Възможно е хората да се надигнат.