Отмина юли и дойде август — най-ужасното лято в дългата история на Рим, с непоносими жеги, убийствена задуха и тежки надвиснали облаци, закриващи слънцето. Над хълмовете святкаха мълнии, но не падаше капка дъжд. Хората бяха изнервени, а напрежението растеше още повече при вида на ежедневните процесии от каруци, с които караха осъдените на смърт към дръвника. Всеки ден се събираха големи тълпи зяпачи както от простолюдието, така и от патрициите — гледаха палача и жертвите му като хипнотизирани, както се гледа змия, готова да нападне. Представлението на ужаса беше зловещо, но никой не можеше да остане настрана. Над Рим лъхаше на кръв. С всеки следващ ден градът ставаше по-чист и по-уплашен, парализиран от страх и подозрение.
— Пет седмици минаха — каза Лактанций Руфус, председателстващ Сената — и екзекуциите стигнаха и до нас.
— Пактумей Полио беше съден и признат за виновен — обади се Юлий Папинио, застанал най-близо до Руфус сред малката групичка мъже пред входа на Сената.
— Марк Флориан също — добави пълният Теренций Фигул.
— И Макрин — намеси се Флавий Лолиан.
— И Фулпиан.
— Точно така, четирима сенатори — съгласи се Руфус. — Засега. Но кой ще е следващият, питам ви? Вие? Аз? Докъде ще ни доведе това? В Рим днес царува смъртта. Целият Сенат е в опасност, приятели.
Той беше мъж като канара, изключително висок и плещест, с гръб като арката на Анастасий и изсечени черти. Повече от трийсет години беше водеща фигура в Сената, доверен човек на покойния император Лодовик и съветник на Деметрий, три пъти консул.
— Трябва да намерим начин да се защитим — заяви той.
— Какво предлагаш? — попита Папинио. — Дали да не поискаме от императора да отнеме пълномощията на консулите?
Това беше изречено колебливо — и Папинио, и всички останали съзнаваха колко нелепо е предложението му.
— Позволи ми да ти напомня, че императорът също е затворник — сряза го Лактанций.
— Така е — съгласи се Папинио. — Сега цялата власт е в ръцете на консулите.
— Правилно. И нашата задача е да ги изправим един срещу друг. Двама или трима от нас, може и повече, ще отидат при Аполинарис. Той е разумен мъж и сигурно вижда каква вреда нанася Торкват на империята. Чистките могат да подпалят Рим. Ние ще го помолим да отстрани Торкват от длъжност и да избере нов консул.
— Да отстрани Торкват!.. — възкликна Теренций Фигул слисан. — Казваш го, сякаш е най-лесното нещо на света! Само че дали той е в състояние да го направи?
— Аполинарис току-що покори четири или пет провинции, при това без особено усилие. Смяташ ли, че не е в състояние да се справи с един-единствен човек?
— А ако не пожелае? — попита Папинио. — Ако одобрява онова, което Торкват прави?
— Тогава ние ще ги отстраним и двамата. Но нека това да остане само като краен вариант. Кой ще дойде с мен при Аполинарис?
— Аз — тутакси се отзова Папинио, но никой друг не се обади.
Руфус обходи с поглед останалите.
— Е? — подкани ги той. — Фигул? Лолиан? Ти какво ще кажеш, Приск? Салвий Юлиан?
В крайна сметка успя да привлече само двама — амбициозния Юлий Папинио и Гай Луций Фронтин от по-младите сенатори, чието семейство притежаваше огромни лозя в Южна Италия. В канцелариите на консулите кипеше трескава работа — издаваха се заповеди за арест, започваха се съдебни преписки, подписваха се решения за екзекутиране на виновните, — но малката делегация получи достъп до Аполинарис неочаквано лесно. Ала далеч по-трудно беше да си осигурят неговата поддръжка.
— Това, което искате, е измяна, ако случайно не знаете — спокойно изрече той, седнал зад писалището, докато сенаторите стояха изправени пред него. — Предлагайки ми да отстраня законно избрания консул, вие ме въвличате в заговор, чиято цел очевидно е да свалите легитимното управление на империята. Това само по себе си е тежко престъпление. Мога да наредя да ви хвърлят в затвора още същата минута, а преди да е изтекла седмицата, ще се запознаете с палача. Е, Руфус, какво ще кажеш? Папинио? Фронтин?
Невъзможно беше да се разбере дали е истинска заплаха или просто шега. Руфус хладнокръвно отвърна на втренчения поглед на консула.
— И ти вероятно ще ни последваш там след седмица или две, графе Аполинарис. Точно ти би трябвало да разбираш колко е опасен Торкват за всички — и за теб, и за нас, а може би и за самия себе си.
— За вас със сигурност. Но защо пък за мен? Аз го подкрепих във всичките му действия, нали? Какво би накарало тогава уважаемия ми колега да се обърне срещу мен?
— Самият ход на нещата — отвърна Руфус — предполага, че императорът в един момент ще стане ненужен, и то по-скоро рано, отколкото късно. Той няма синове. Наследник на престола е неговият слабоумен и за нищо негоден брат Марий, който сега си говори сам някъде на Капре. Той е неспособен да управлява. Ти и Торкват сте единствените приемливи наследници на Деметрий. Но не можете и двамата да станете императори. Следваш ли мисълта ми, Аполинарис?