— Разбира се. Само че аз нямам никакво намерение да убивам Деметрий, а и Торкват също, иначе досега да го е направил.
Руфус въздъхна.
— Вероятно просто чака удобен случай. Но дори да е така, както казваш — ти може и да не се чувстваш застрашен, ала с нас е друго. Четирима членове на Сената вече са мъртви. В списъка сигурно има още. Торкват се опиянява от властта и убива хората с лека ръка. Някои от тях си заслужават съдбата, но в други случаи той просто разчиства лични сметки. Да твърдиш, че сенаторът Пактумей Полио е враг на държавата или Марк Флориан…
— И за да си спасите кожата, искате от мен да наруша клетвата си и да вдигна ръка на свой колега. А ако откажа?
— При положение че императорът официално все още е такъв, Сенатът ще ви отнеме консулските пълномощия.
— Така ли мислиш? И като го направите, кого ще сложите на наше място? Теб ли, Руфусе? Или младия Фронтин? А ще ви признаят ли хората за свои водачи? Прекрасно знаеш, че ние с Торкват единствени в тази прогнила империя можем да предотвратим рухването й. Не, Руфусе, ти просто се опитваш да ме сплашиш. Нямате кандидати за нашата длъжност.
— Така е — съгласи се Руфус без колебание. — Абсолютно си прав. Но откажеш ли, нямаме друг избор, освен да опитаме ние да свалим Торкват. А ако не успеем, което е твърде вероятно, ще настъпи хаос и той ще се възползва от него и ще си разчисти сметките с нас. Единствено ти можеш да отървеш Рим от него. Трябва да го отстраниш от длъжност и да поемеш юздите, за да сложиш край на това царство на терора, преди по улиците да са потекли реки от сенаторска кръв.
— Значи искаш да стана император, така ли?
Руфус не беше подготвен за такъв прям въпрос и се поколеба, накрая попита:
— А ти искаш ли?
— Не. Никога. Но ако поема сам управлението, ще се държа точно като император. Няма да мине много време и наистина ще се превърна в император. Тронът обаче не ме привлича. Амбициите ми свършват с консулската длъжност.
— Тогава бъди консул. Избави се от Торкват и си избери човек, който мисли като теб. Никой няма да ти се меси. Но трябва да го спреш, преди да е унищожил всички ни и теб в това число.
Тримата сенатори си тръгнаха, а Аполинарис остана седнал зад писалището, преживявайки отново сцената в ума си. Всичко казано от Руфус бе самата истина.
Руфус беше напорист и хитър, както можеше да се очаква от човек с неговото богатство и власт. Ала не беше истински зъл и определено не беше глупак. Беше му ясно, както и на Аполинарис, че трескавото прочистване на империята ще продължи и негова жертва ще станат не само авторитетни сенатори като Лактанций Руфус, а и самият граф Валериан Аполинарис един ден ще попадне в списъка.
Това беше неизбежно. Отначало Аполинарис одобряваше мерките на Торкват да ограничи прахосничеството на Деметрий и да прочисти двора от паразитите, но виждаше, че усърдието му от ден на ден расте, пък и методите на колегата му никак не му бяха по сърце — среднощни арести, тайни съдебни процеси, присъди по бързата процедура и на следващия ден — екзекуция.
Съществуваше голяма вероятност името Валериан Аполинарис скоро да се появи в списъка на обречените. Той не ценеше особено личната си безопасност, но сега разбираше, че трябва да запази живота си в името на империята. Той беше единствената преграда пред настъпващия хаос.
Аполинарис реши, че ще е най-добре да се заеме с решаването на проблема незабавно, и отиде при Торкват.
— В Сената има недоволство — заяви той. — Тези четири екзекуции…
— Те бяха предатели! — рязко го прекъсна Торкват. Въпреки горещината беше облечен с дебела зимна тога и се потеше обилно. — Използваха пороците и безотговорността на Деметрий, за да се облагодетелстват, при това в огромни размери!
— Без съмнение е така. Но ако искаме да продължим реформите си, подкрепата на Сената ни е жизнено необходима.
— Мислиш ли? Сенатът е отживелица от древността, от времето на републиката. Също като консулите, преди ние с теб да възродим институцията. Императорите са властвали напълно успешно в продължение на хилядолетие, без да делят властта със Сената или консулите, ще минем без Сената и ние. Кой те е наговорил? Лактанций Руфус ли? Или Юлий Папинио? Знам кои са вечните недоволни. И ще ги премахна един по един, докато…