— Умолявам те, Торквате! — Аполинарис не си спомняше някога да е изричал тези думи. — Бъди по-умерен, човече. Нагърбили сме се с много тежка задача. Не бива да пренебрегваме с лека ръка подкрепата на Сената, нужен ни е!
— Откъде накъде! Всеки, който се изпречи на пътя ни, ще иде на дръвника и те го знаят. Какво беше казал Калигула: „Ох, тези досадни римляни имат само един врат!“, или нещо в този дух. Точно същото мисля и аз за Сената.
— Калигула не е философът, когото би трябвало да цитираш в този момент. Отново настоявам за повече умереност отсега нататък. Боя се, че иначе ще подпалим в Рим пожар, който няма да можем да угасим и ще погълне и двама ни.
— Не съм убеден, че точно сега е нужна сдържаност — заяви Торкват. — А ако се боиш за живота си, приятелю, можеш да се откажеш от поста си. — Погледът му стана студен и безжалостен. — Спомням си, че искаше да се оттеглиш от обществения живот и да се върнеш към книгите и уединението в имението си. Може би е време да сториш точно това.
Аполинарис надяна най-благодушната маска, на която беше способен.
— Не, не смятам, че сега е моментът. Независимо от възраженията, които току-що ти изложих, аз съм убеден, че имаме да свършим още много работа, и възнамерявам да остана с теб, докато е необходимо. Двамата сме съюзници докрай, Марк Ларций. Може да имаме разногласия, но няма да позволим те да се отразят на сътрудничеството ни.
— Наистина ли мислиш така, Аполинарис?
— Разбира се.
Върху набразденото, уморено лице на Торкват се изписа видимо облекчение.
— Дай да те прегърна, приятелю!
Аполинарис се изправи и му стисна ръката, но предпочете прегръдката да си остане само метафора.
Когато се върна в кабинета си на долния етаж, повика адютанта си Тиберий Каракс и нареди:
— Вземи десет въоръжени мъже — не, дванайсет! — и се качи с тях в канцеларията на Марк Ларций. Ако срещнеш телохранители, кажи им, че си там по моя заповед, че става дума за сигурността на консула Торкват и аз съм поверил охраната му на тези мъже. Опитат ли се да ви спрат, което едва ли ще стане, убийте ги. После хванете Торкват, кажете му, че е арестуван по обвинение в държавна измяна, и го вържете здраво. Изведете го от сградата по най-бързия начин и го закарайте в затвора на Капитолия. Всякакви посещения и писма са строго забранени.
За чест на Каракс лицето му си остана все така безизразно, без ни най-малка следа от изненада.
Сега проблемът беше да се избере нов консул, който да му помага в реформите и да споделя в общи линии вижданията му. Решителността на Аполинарис да не управлява сам беше непоклатима. За император му липсваше темперамент, а идеята да управлява като диктатор, един вид съвременен Сула, не му се нравеше. Бяха изминали двайсет века, но римляните все още мразеха спомена за Сула. Ето защо трябваше бързо да си намери колега. Нито за миг не му минаваше през ума да се откаже от реформата, която далеч не бе осъществена.
Бе се надявал да се пролее по-малко кръв, но Торкват беше стигнал твърде далеч в усърдието си. Сега задачата му беше да намали екзекуциите, а след време и съвсем да ги отмени.
Бяха минали три дни от ареста на Торкват. Аполинарис тъкмо размишляваше как да осъществи тази цел на практика, когато се появи Лактанций Руфус.
— Е, Аполинарис, надявам се да си в мир със съвестта си — заяви сенаторът. — Подготви ли си завещанието? Вдругиден ти и аз заедно с петдесетина сенатори трябва да бъдем убити, както и Торкват и императорът. С две думи, целият режим трябва да бъде пометен с един замах.
Аполинарис изгледа мрачно стария сенатор.
— Не ми е до шеги, Руфусе.
— Да ти приличам на комедиант? Май ти се шегуваш. Погледни тези книжа. Тук е целият заговор черно на бяло. Това е работа на Юлий Папинио.
Руфус му подаде сноп хартия. Аполинарис ги прегледа бегло — списъци с имена, карти на правителствените сгради, подробен план за действие. Мина му през ума, че Руфус може да е инсценирал заговора с цел да се отърве от напористия млад съперник, но не, всичко беше прекалено детайлно и изпипано, за да е фалшификация.
Замисли се какво знае за този Папинио. Червенокос червендалест мъж от стара сенаторска фамилия. Млад, алчен, избягва да те гледа в очите, докачлив. Аполинарис никога не го беше харесвал особено.
— Папинио иска да възстанови републиката — продължи Руфус. — Естествено той ще е консул. Подозирам, че се мисли за прероден Юний Луций Брут.
Аполинарис се усмихна мрачно. Знаеше за кого става дума — митична фигура от далечното минало, човекът, изгонил последния тиранин, управлявал Рим през тази ранна епоха. Вероятно същият този Брут беше основал републиката и беше създал консулската институция. Марк Юний Брут — убиецът на Юлий Цезар, претендирал, че е негов потомък.