— Значи си имаме нов Брут, така ли? Нещо не ми се вярва. Не и Папинио. — Той още веднъж погледна книжата. — Вдругиден, значи. Е, времето не е много, но все е нещо.
Сега, когато Торкват беше затворен, грижата да се справи със заговора беше изцяло негова. Той нареди Папинио да бъде арестуван и разпитан. Разпитът беше бърз и ефикасен — едва бяха започнали мъченията, и той направи пълни самопризнания, като назова и дузина съучастници. Същата вечер беше съдът, а на разсъмване ги екзекутираха. Така завърши житейския си път прероденият Юний Луций Брут.
Това беше горчива шега на съдбата. Аполинарис беше отстранил Торкват с надеждата да спре мъченията и убийствата, а сега самият той беше заповядал цяла серия от екзекуции. Ала нямаше избор. Ако беше останал жив още два дни, Папинио щеше да срути цялата имперска система.
След като се справи с този проблем, той насочи вниманието си към вълненията в бедняшките квартали. Метежниците трошаха статуи и разграбваха магазини. Аполинарис прати войска в предградията и стотици плебеи бяха избити, но с това насилието не свърши.
Агентите му всеки ден му носеха памфлети, разпространявани по улиците на Субура. Също като покойния Папинио тези хора агитираха за сваляне на правителството и възстановяване на някогашната република.
Аполинарис понякога си мислеше, че връщането на републиката не е чак толкова лоша идея. Вярно, че имперската система беше породила няколко велики управници, но беше издигнала на престола и хора като Нерон, Сатурнин и Деметрий. Понякога му се струваше, че Рим е оцелял толкова дълго не благодарение на императорите си, а въпреки тях. Боеше се обаче, че ако монархията бъде свалена, Рим за кратко време щеше да премине от република към демокрация — с други думи, власт на тълпата. Това не биваше да се допуска. Демокрацията щеше да отприщи лудост, по-голяма и от тази на Деметрий. Аполинарис нареди да издирят и арестуват подбудителите на метежа в Субура.
В това време Торкват, затворен на сигурно място в тъмницата, чакаше смъртната му присъда да бъде изпълнена. Съдът на Сената, председателстван от Лактанций Руфус, разгледа делото по бързата процедура и го обяви за виновен. Ала Аполинарис не можеше да намери сили да подпише присъдата. Знаеше, че рано или късно ще трябва да го стори — Торкват, веднъж затворен, не можеше да бъде освободен, ако самият той искаше да остане жив. И все пак да го прати на дръвника…
Аполинарис остави работите така за момента и се върна към проблема за новия консул.
Прегледа списъка на сенаторите, но не откри нито една приемлива кандидатура. Всички по един или друг начин бяха белязани от прекомерно честолюбие, поквара, мързел, глупост и още дузина пороци. Тогава в ума му изплува името на Лауреол Цезар.
От царска кръв. Интелигентен. Млад. Представителен. Познаваше историята и грешките на смутното римско минало. И нямаше врагове, защото благоразумно беше стоял по-далеч от столицата през последните безумни години от царуването на Деметрий. Аполинарис беше сигурен, че ще се сработят добре и като консули.
Вече беше подхвърлил тази мисъл на Лауреол в Тарако. Но тогава тутакси се отказа от нея, защото знаеше, че императорът ще погледне на принца като на потенциален съперник за трона и ще отхвърли кандидатурата му. Сега вече проблемът не съществуваше.
Какво пък, можеше да повика Лауреол от убежището му, да му каже, че Торкват е отстранен и че негов дълг на римлянин е да заеме мястото му. Да, това беше решението.
Ала в мига, в който си мислеше да повика Тиберий Каракс и да му продиктува писмото, адютантът му влетя в кабинета, без да чука. Лицето му пламтеше, очите му гледаха диво. Аполинарис никога не го беше виждал толкова развълнуван.
— Ваша светлост…
— Спокойно, човече! Поеми си дъх. Какво е станало?
— Императорът… — Каракс спря на половин дума. Сигурно беше тичал през целия Форум и беше изкачил на един дъх осемте етажа. — Подкупил е стражата… и се е измъкнал. Сега е в двореца… под защитата на бившия преториански префект… Лео Северин. — Той отново замълча и пое дълбоко дъх. — Определил е нови министри. Много от тях са мъртви, но той не го знае.
Аполинарис изруга полугласно.
— А за консулите какво казва?
— Пратил е писмо до Сената, ваша светлост. Вие и Торкват сте отстранени от длъжност.
— Е, за последното вече се погрижих вместо него! — мрачно се усмихна Аполинарис. Случилото се не влизаше в плановете му, но сега не беше време да се ядосва. Трябваше да се действа бързо и решително. — Събери същите хора, които арестуваха Торкват. И още половин дузина като тях. След десет минути ги искам отпред на входа. Смятам да направя посещение на преторианците. Освен това съобщи на принц Лауреол, че искам да дойде в Рим по най-бързия начин. Най-късно утре. Не, тази вечер!