— Върнете се незабавно в казармата и никому нито дума — нареди Аполинарис.
Те ентусиазирано отдадоха чест и си тръгнаха.
— Хванете ги — нареди Аполинарис на Каракс — и ги хвърлете в тъмницата. Ето заповедта за арест.
— Слушам, ваша светлост. Принц Лауреол чака отвън.
— А има цял час до мръкване. Сигурно е взел назаем крилата на Меркурий, за да стигне толкова бързо!
Ала по нищо не личеше принцът да е бързал — спокоен и самоуверен както винаги, аристократ до мозъка на костите си, а сините му очи не издаваха ни най-малка тревога от онова, което ставаше в града.
— Със съжаление трябва да ти съобщя — с преувеличена тържественост изрече Аполинарис, — че днес е ден на голяма скръб за империята. Негово величество Деметрий Август е мъртъв.
— Ужасна загуба наистина — със същия приповдигнат тон отвърна Лауреол.
Ала в следващия миг — толкова му беше нужно, за да стигне до единствено правилното заключение — в погледа му се изписа ужас.
— И негов наследник…
— Приветствам те, Лауреол Цезар Август, император на Рим!
Лауреол скри лицето си в ръце.
— Не, не!
— Трябва. Ти си спасителят на империята.
Същия ден сутринта — сякаш бяха минали години — Аполинарис мислеше да покани принца за консул. Ала неочакваното бягство на Деметрий от покоите за гости сложи край на плановете му. Аполинарис разбираше, че сега може да направи консул Каракс, Сулпиций Силан или всеки, когото си пожелае. Това нямаше никакво значение. В момента им трябваше император. Лауреол също го осъзна много бързо.
Лицето му пламтеше. В очите му светеше гняв.
— Знаеш, че водя тих и улегнал живот, а научните ми занимания…
— Със същия успех можеш да четеш и да пишеш в двореца. Имперската библиотека, уверявам те, е най-добрата в целия свят. И дума не може да става за отказ. Нали не искаш в Рим да се възцари анархия? Ти си единственият възможен император.
— А ти самият?
— Аз съм роден за войник. Не ставам за император. Не, няма друг освен теб, Цезаре. Никой.
— Престани да ме наричаш Цезар!
— Длъжен съм. Ти също. Аз ще бъда до теб, твоят старши консул. И на мен ми се искаше да се оттегля, но това ще почака. Имаме дълг към Рим. В този град твърде дълго царува лудостта — най-напред тази на Деметрий, после на Торкват, макар и по-различна. А сега в Субура има хора, които ни заплашват с друг вид лудост. Трябва да се сложи край на това и ние с теб единствено сме в състояние да го направим. Затова ще ти кажа още веднъж: Приветствам те, Лауреол Цезар Август! Утре ще те представим на Сената, а вдругиден — на населението.
— Бъди проклет, Аполинарис! Бъди проклет!
— Засрами се, Цезаре! Така ли се говори с човека, който те издигна на престола на великия Август?
Лично Лактанций Руфус като председател на Сената извърши церемонията, на която Лауреол беше удостоен с титлите Принцепс, Император, Велик понтифик, Народен трибун и всичко останало, както се полагаше на Първия гражданин на Рим. Сенаторите като един станаха на крака и дори не се наложи да обявяват, че новият император е получил единодушно одобрение. Веднага след това граф Валериан Аполинарис беше назначен за консул заедно с осемдесет и три годишния Кларисимус Блосий, най-стария член на Сената.
— А сега — заяви вечерта в двореца Аполинарис — трябва да се заемем с възстановяването на спокойствието в империята.
Звучеше добре, но да се претвори в дела се оказа далеч по-трудно, отколкото очакваше дори самият Аполинарис. Каракс беше създал мрежа от агенти, които обикаляха града ден и нощ и дебнеха за вълнения. Те до един докладваха, че отровата на демократичните идеи се е разпространила из цялата столица. Народът, плебеите, всички, които не притежаваха богатство и постове, не бяха особено разстроени от масовите екзекуции на придворни, не ги тревожеше и фактът, че сенатори са пращани на ешафода, както и внезапната и едновременна смърт на консула Торкват и император Деметрий. Ако питаха тях, най-добре би било да арестуват всички, които носят тогата на свободни граждани, заедно с жените и децата им, да ги пратят на дръвника и да разделят богатството им между обикновените хора за всеобщо добро.
Аполинарис създаде Съвет за вътрешна сигурност, който трябваше да контролира разпространяването на подобни вредни идеи в столицата. Той беше негов председател, а Каракс и Лактанций Руфус — единствени членове. Когато Лауреол се възмути, че са го пропуснали, Аполинарис включи и него, но се постара заседанията да се провеждат тогава, когато новият император е зает. Точно сега трябваше да се свършат много неприятни неща, а Лауреол беше твърде цивилизован, за да одобри някои от кървавите мерки, които щяха да бъдат предприети.