Луцила и Адриана са до мен през цялото време на изпитанието и аз съм им благодарен за това.
Разбирам, че тези хора гледат на мен като на нова играчка, която известно време се радва на необикновен интерес, после бива захвърлена.
Вятърът откъм морето става по-хладен и гостите постепенно се изтеглят от терасата във вътрешността на къщата. Огромната стая, в която се озоваваме, гледа към атриума, където вероятно ще бъде сервирана вечерята.
— Елате — подканя ме Адриана. — Ще ви запозная с чичо Касио.
Прочутият генерал е в другия край на залата и безстрастно слуша разгорещения спор на брат си с един от гостите. Облечен е с прилепнала униформа в защитен цвят, а гърдите му са окичени с ордени и ленти. Другият мъж, доколкото си спомням, е графът, когото домакинът свойски нарича Енрико Джуньо. И както успявам да схвана, спорят не за какво да е, а за съдбата на Рим. Графът твърди, че империята трябва да си остане цяла — нещо, в което едва ли някой се съмнява сериозно, особено след Обединението. Ала от зачервеното лице и нетърпението на Марчело Домициано заключавам, че между двамата мъже има сериозно разногласие, макар да не ми е ясно в какво се състои то.
Прочутият генерал сякаш е заспал прав въпреки целия шум и глъчка — много полезно свойство по време на затишие в някоя дълга битка — и само от време на време клепачите му потрепват и тъмните му очи проблясват като въглени. Аз се колебая, но Адриана ме побутва да вървя.
— Да, да, Цимбелин! — възкликва Фронтин, също забелязал колебанието ми. — Елате да ви запозная с брат ми!
Вероятно спорът е станал твърде разпален и едно примирие му е добре дошло.
Графът тутакси се успокоява, проявявайки поразително патрицианско самообладание, и отново става любезен. Кимва ми, потупва Адриана и Луцила по рамото и се отдалечава да търси нещо за пиене. Фронтин, все още зачервен, но ведър както винаги, ме представя на брат си:
— Нашият британски приятел.
— За мен е чест, ваше превъзходителство — изричам и се покланям на Касий Луций Фронтин.
— Оставете тези формалности — казва чичо Касий. — Не сме в казармата.
Гласът му е тънък и рязък като острие на нож, но усещам, че се опитва да бъде любезен.
За миг онемявам от благоговение само защото стоя до такъв велик човек. Представям си как този дребен слаб мъж снове неуморно между Дакия и Галия и потушава пожарите на метежа навсякъде, където мине. Неукротимият генерал, спасителят на империята.
Скоро тя ще бъде обхваната от нов пожар и аз съм застанал много близо до тлеещата жарава, но още не го знам.
Касий Фронтин ме оглежда, сякаш ми взема мярка за униформа.
— Кажете, всички британци ли сте такива едри?
— Аз съм малко по-едър от средното.
— Чудесно. В началото на войната замалко да нахлуем във вашата провинция. Ако цялата ви армия е от такива мъже, никак нямаше да ни е лесно.
— Искали сте да влезете в Британия ли, ваша светлост? — попита Луцила.
— Точно така — отвръща той с мимолетна ледена усмивка. — Превантивен удар, защото подозирахме, че Британия кокетира с метежниците.
Примигвам насреща му слисан и усещам как ме обзема раздразнение. Защо ни настъпва по мазола?
— Това не би могло да е истина, ваша светлост — заявявам. — Ние, британците, сме верни поданици.
— Да, разбира се. Но все пак съществуваше някакъв риск. На нас ни се струваше, че вероятността е едно към едно. Моментът беше много деликатен. В крайна сметка командването реши да пратим няколко легиона, колкото да поддържат реда. Предполагам, че не помните това време.
Аз още стискам недокоснатата чаша с вино и сега отпивам дълга глътка.
В разрез с всяко приличие чувствам непреодолима нужда да защитя моите хора и заявявам сковано:
— Уверявам ви, генерале, че съвсем не съм толкова млад, колкото ви се струва, и твърдя, че никога не е съществувала и най-малка вероятност Британия да се присъедини към метежниците. Никога.
В тези ужасни очи трепва нещо, което не мога да определя. Интерес? Или раздразнение?
— Да, сега това се вижда ясно. Но тогава, в началото, работите изглеждаха други. А вие на колко години бяхте, когато избухна войната, момчето ми?
Мразя да ме покровителстват и трябваше да му го покажа.
— На седемнайсет, ваша светлост. И служех в Дванайсети британски легион, командван от Елий Титан Ригисамус. Бил съм в Галия и Лузитания. С Въздушния корпус.