От Помпей се спускаме на юг към Сурент, красив град на морето, разположен сред портокалови и лимонови горички. Казваме на кочияша да дойде да ни вземе след два дни и хващаме ферибота за романтичния остров Капре, любимо място за развлечения на императорите. Луцила се е обадила предварително да запази стая в един от най-добрите хотели, Пунта Трагара, от който се открива възхитителна гледка към залива. Тя е била на Капре и преди. С кого ли, питам се, и колко пъти?
Двамата лежим голи на терасата на стаята върху постелки от овча кожа и се наслаждаваме на топлата вечер. Небето и морето са с един и същ сивосинкав оттенък и е трудно да се отличи къде свършва едното и започва другото. Точно срещу нас обрасли с гъста зеленина скали сякаш изникват от самата вода. В здрача се стрелкат птици. В града под нас започват да блещукат първите светлини.
— Дори не знам името ти — казвам.
— Как да не го знаеш? Луцила.
— Не, говоря за останалото.
— Луцила Юния Сцевола.
— Сцевола ли? Да не би случайно да си роднина на прочутия консул Сцевола?
Просто си говоря, колкото да се намирам на приказки. Сцевола едва ли е толкова рядка римска фамилия.
— Да, чичо ми Гай — отвръща тя. — Ще те запозная с него, когато отидем в Рим. Адриана го обожава и ти ще го харесаш.
Небрежно изречените думи ми идват като гръм от ясно небе. Племенницата на консула Сцевола, легнала гола до мен?
Богове! Тези момичета и техните прочути чичовци! Чичо Гай, чичо Касий. В каква компания съм се озовал само! Целият римски свят е чувал за Гай Юний Сцевола — избиран и преизбиран няколко пъти за консул. Това е може би четвъртият му мандат. По всичко личи, че е вторият по авторитет в империята, силна фигура, която стои зад нестабилния Максенций и го крепи на престола. „Чичо ми Гай“! Колко има да разказвам на баща ми, когато се върна в Корнуол!
Племенницата на консула Сцевола се надвесва над мен и залюлява гърдите си пред лицето ми. Целувам розовите им връхчета и тя се отпуска отгоре ми като хищна птица, връхлитаща жертвата си.
В прохладата на утрото правим дълга разходка до един от хълмовете отвъд града. Там се намира Вила Йовис, императорски дворец, построен още по времето на Тиберий, който имал обичая да хвърля враговете си в пропастта от върха на скалата.
Естествено не можем да се приближим съвсем, защото вилата още се използва от членовете на императорското семейство, когато посещават Капре. Точно сега изглежда никой не живее в нея, но въпреки това портата се охранява. Любуваме се отдалеч на величествената постройка, кацнала на върха на хълма като бяла птица и оградена от сложни укрепления.
— Чудя се какво ли е вътре — казвам. — Но сигурно никога няма да разбера.
— Аз съм влизала — отвръща Луцила.
— Така ли?
— Твърдят, че някои от помещенията и обзавеждането им датират още от времето на Тиберий. Вътре има басейн с крайно непристойни мозайки и разправят, че той обичал да примамва там момченца и момиченца. Но на мен ми се струва, че става дума за средновековни фалшификации. Когато преди шест века византийците нападат Западната империя, тук всичко е било разграбено и не ми се вярва да е останало нещо. Съкровищата на ранните Цезари са били отнесени в Константинопол.
— Как си попаднала тук? — попитах. — Сигурно си пътувала с чичо си.
— Не, с Флавий Руфус.
— Флавий Руфус ли?
— Флавий Цезар. Третият брат на император Максенций. Той обича Южна Италия и често идва тук.
— С теб?
— От време на време. 0, глупчо! Тогава бях на шестнайсет! Бяхме само приятели.
— А сега на колко си?
— На двайсет и една.
Шест години по-млада от мен.
— Много добри приятели, предполагам.
— Не ставай глупак, Цимбелин! — Очите й се смеят. — И ти ще се запознаеш с него, когато отидем в Рим.
— С принца?
— Разбира се. С всички. С братята на императора, със сестрите на императора, със самия император, ако е в столицата. Аз съм израснала в двора, не разбираш ли? При чичо ми. Баща ми загина във войната.
— Съжалявам.
— Командваше легиони в Сирия, Египет и Палестина. Умря в Палестина. Чичо ми ме осинови, защото майка ми също беше умряла — самоуби се година по-рано… Но това е стара история, един скандал в двора на стария император…
Усещам, че главата ми се върти.
— Както и да е, Флавий ми е като брат. Ще видиш. Тогава дойдохме тук и останахме една нощ във Вила Йовис. Видях всичките гадни мозайки в басейна на Тиберий, даже плувах в него. После имаше невиждан пир, с цял глиган от планините, камари ягоди и банани и реки от вино… Не гледай така мрачно, Цимбелин, нали не си очаквал да съм девица?