Ние бяхме добри малки републиканци, обаче онова, което той ни разказа за гибелта на семейството си, ни потресе. От цялата императорска фамилия оцелял само той — успял да се скрие в суматохата. Тогава бил още дете, а сега фактически беше Цезар, но никога и през ум не му беше минавало да предявява някакви претенции. Верни поддръжници на империята му дали селски дрехи и го измъкнали от столицата, която още била в пламъци, и оттогава живеел в изгнание.
— Винаги е имало къде да отседна — обясни той. — В някои градове републиката така и не успя да пусне корени, а някъде дори не са чували за нея. Известно време ме търсиха, но без да се престарават, после се пусна слух, че съм мъртъв. Намериха скелет на момче в двореца и решиха, че е моят. Оттогава вече можех да се движа по-свободно, но винаги съм живял в мизерия и усамотение.
— А кога дойдохте тук? — попитах.
— Преди близо двайсет години. Приятели ми казаха, че хижата е оцеляла и никой не идва насам, така че ще мога да живея тук необезпокояван. Така и стана. И ще остана докрай, колкото и малко време да ми остава.
Той посегна към виното, но ръцете му трепереха толкова силно, че се наложи Фрия да му налее. Старецът го изпи на един дъх.
— Ех, деца, деца! Ако знаехте само какъв свят сте изгубили! Каква лудост беше това — да унищожат империята! Тогава наистина познавахме величието!
— Татко казва, че за обикновените хора е много по-добре, откакто съществува републиката — обади се Фрия.
Изритах я по кокалчето. Тя ме погледна кисело.
— Не искам да кажа нищо лошо за баща ви — поклати глава старецът, — но той вижда само собственото си село. А ние сме научени да обхващаме целия свят с един поглед. Цялата необятна империя. Мислите ли, че волята на боговете е била да я дадат на първия срещнат? На всеки пройдоха, способен да заграби властта и да се обяви за Първи консул? 0, не, Цезарите са избрани да поддържат Пакс Романа — всеобщия мир, на който толкова дълго се радвахме. Докато бяхме на власт, цареше мир, вечен и непоклатим. А сега, когато вече ни няма, докога ще трае според вас мирът? Щом един човек може да заграби властта, ще го направи и друг. Ще се появят петима Първи консули наведнъж, помнете ми думата. Или петдесет. И всяка провинция ще пожелае да бъде империя. Запомнете какво ви казвам, деца.
В живота си не бях чувал подобни изменнически думи. И толкова далеч от истината.
Пакс Романа? Никога не беше съществувало подобно нещо. Старият Квинт Фабий ни уверяваше, че по време на империята светът се е радвал на вечен и нерушим мир и така е било двайсет столетия. А Гражданската война, продължила петдесет години? А двете войни за обединение? Да не говорим за постоянните въстания из цялата империя — в Персия, Индия, Британия, Етиопия и къде ли още не. Това просто не можеше да е истина. Пакс Романа съществуваше сега, по време на републиката. Така ме беше учил баща ми и аз му вярвах безрезервно.
Ала Квинт Фабий беше старец и в този живот му оставаха само спомените за изгубеното приказно детство. И през ум не ми минаваше да споря с него. Просто се усмихвах, кимах и му доливах чашата. Двамата с Фрия слушахме като омагьосани, докато той ни разказваше какво е да си принц, заобиколен от приказно великолепие.
Когато същия ден си тръгнахме, старецът отново ни изпрати с подаръци.
— Брат ми беше голям колекционер. Имаше цели къщи, натъпкани с всевъзможни съкровища. Сега вече нищо не е останало, освен запазеното тук. Кой знае какво ще стане с него, когато си отида… Вие бяхте добри с мен и искам да вземете това, което ще ви дам, за да ви напомня за мен и за изгубеното величие.
Фрия получи малък бронзов пръстен, нащърбен и издраскан, със змийска глава отгоре, някога принадлежал на самия император Клавдий. Аз се сдобих с кинжал — не онзи със скъпоценната дръжка, но много красив, от някакво островно кралство във Великия океан. А на двамата даде прелестна малка статуетка, изобразяваща Пан, свирещ на флейтата си — очевидно дело на изкусен майстор от древността.
Статуетката щеше да бъде чудесен подарък за рождения ден на баба ми. Поднесохме й я на другия ден. Мислехме, че ще се зарадва, но за наша изненада и огорчение тя се стресна и се разгневи. Гледаше я с такъв поглед, сякаш й бяхме дали отровна жаба.