Значи Менандър просто събираше доказателства за глупостта на римляните, в това не можеше да има съмнение. С помощта на Бар-Хип той сваляше цените и обикаляше от сергия на сергия, търсейки нови придобивки. Така се сдоби с указания как да си изработи пръстен на властта, с чиято помощ би могъл да получи всичко, което пожелае от когото пожелае. Купи си магия за безсъница, както и за сън. Стана притежател на дълъг пергамент, съдържащ цял списък с могъщи тайнства, и зачете с ликуващ глас:
— „Ще видиш как вратите се отварят и отвътре излизат седем девици в платнени одежди и със змийски лица. Това са небесните парки и всяка от тях държи в ръка златен жезъл. Когато ги видиш, приветствай ги така…“
Менандър откри и магия, използвана от некромантите да не позволяват на черепите да говорят, докато си служат с тях за правене на магии. Намери и такава, с която човек може да повика Безглавия, създал небето и земята, могъщия Осоронофрис, и да го накара със заклинание да изгони демоните от тялото на болен. Имаше и магия, с която се откриваше и се връщаше изгубено или откраднато имущество. Той се върна на първата сергия и си купи доза от любовната магия за малка част от поисканата сума. Най-накрая се сдоби и със средство, което можеше да накара сътрапезниците по време на пир да повярват, че лицата им са се превърнали в маймунски муцуни.
Най-сетне, изпълнен с удовлетворение от покупките, Менандър заяви, че е готов да продължи нататък. В дъното на залата, след като подминаха сергиите на продавачите на магии, спряха във владенията на гадателите и авгурите.
— Срещу една-две медни монети — обясни Фауст — ще погледнат ръката ти или бръчките на челото ти и ще ти кажат бъдещето. За по-висока цена ще разгледат вътрешностите на пиле или черния дроб на овца и ще ти предскажат истинското бъдеще. Та дори и бъдещето на самата империя.
Менандър беше изумен.
— Бъдещето на империята? Обикновени гадатели от тържището предсказват подобни неща? Мислех, че само имперските авгури го правят, при това единствено пред императора!
— Предполагам, че сведенията на имперските авгури са по-надеждни — съгласи се Фауст. — Но тук е Рим и всичко се купува и продава.
Той обходи с поглед сергиите и забеляза човека, който твърдеше, че е открил ново Сибилино пророчество. В него се предричал неизбежният край на империята — възрастен мъж, без съмнение римлянин, а не грък или някакъв друг чужденец, с избелели сини очи и дълга рядка бяла брада.
— Ето този тук например е един от най-дръзките прорицатели — посочи го Фауст. — Срещу известна сума ще ти каже, че краят на империята е близо и че наближава годината, когато седемте планети ще се срещнат в Козирога и цялата вселена ще пламне.
— Големият екпирозис — кимна Менандър. — И ние имаме същото пророчество. А върху какво се основават неговите предвиждания?
— Какво значение има? — извика Максимилиан, обзет от внезапен гняв. — Всичко това са глупости!
— Може и да е така — съгласи се Фауст и се обърна към Менандър, който беше видимо заинтригуван от предсказанията на стареца: — Това е нещо свързано с легендата за цар Ромул и дванайсетте орела, които прелетели над главата му в деня, когато двамата с брат му Рем спорели къде точно да бъде разположен град Рим.
— Мислех, че са били лешояди — обади се Бар-Хип.
Фауст поклати глава.
— Не, орли са били. А предсказанието на Сибила гласи, че Рим ще трае дванайсет Дълги години, от по сто години всяка, колкото са орлите на Ромул, и още един век отгоре. Сега сме 1282 година от основаването на Рим. Значи ни остават още осемнайсет, така казва брадаткото.
— Това са пълни глупости — повтори Максимилиан. Очите му искряха от гняв.
— Дали все пак да не поговорим с човека? — попита Менандър.
Личеше, че Цезар няма никакво желание да се приближава до стареца, но не можа да откаже на смирената молба на госта си. Докато вървяха към сергията, Максимилиан видимо се бореше с гнева си и с огромно усилие успя да се овладее.