Ето така, мислеше си, измина още един ден от живота на Фауст Константин Цезар. Варварите се тълпят пред портите ни, императорът всеки момент ще умре, наследникът е хванал гората, за да мушка с копие нещастните диви зверове, а старият Фауст се рови из разни глупави официални книжа, кисне половин ден в мраморния басейн с топла вода, играе си в леглото с мургава кукла и накрая, когато се опитва да се приспи с четене, се натъква на зли предзнаменования.
Следващият ден започна с идването на един от робите на Менандър, който носеше бележка, че посланикът ще се радва, ако късно следобед отново го придружи в Подземията. Менандър подчертаваше, че особено силно се интересува от храма на Приап и купела на баптаите, а ако остане време, и от пещерите на светите халдейски проститутки. Изглежда пратеникът беше в настроение за плътски наслади.
Фауст бързо надраска бележка до Максимилиан, за да му съобщи за плановете за деня и да го помоли още веднъж да извика Бар-Хип като техен водач. „Съобщи ми до шест часа къде искаш да се срещнем“ — завършваше писмото. Ала утрото премина, без да получи и думица от принца. Второто послание също остана без отговор. Вече наближаваше времето, когато Фауст трябваше да тръгне към двореца на Северите, за да вземе пратеника. По всичко личеше, че този ден той ще бъде единственият придружител на Менандър. Тази мисъл не го въодушеви особено — още от сутринта беше мрачен и потиснат. Имаше нужда от неизчерпаемата жизненост на Максимилиан, за да се справи със задачата.
— Носете ме при Цезар — нареди той на носачите.
Максимилиан, некъпан, небръснат, с кръвясали очи и в стара платнена роба с огромни дупки, се слиса, когато го видя.
— Какво става, Фаусте? Защо си дошъл, без да ме предупредиш?
— Сутринта ти пратих две писма, Цезаре. Трябва пак да водим гърка в Подземията.
Принцът вдигна рамене. Явно не беше видял бележките.
— Станах само преди час. Спал съм не повече от три часа. Изкарах тежка нощ. Баща ми умира.
— Да, знам. Всички ние от известно време се боим от това и скърбим — лицемерно изрече Фауст. — Може би за императора ще бъде избавление след всичките мъки…
— Не ти казвам, че е болен, Фаусте, а че може би това са последните му часове. Цяла нощ бях при него в двореца.
Фауст примигна от изненада.
— Баща ти е в Рим?
— Разбира се, че е в Рим! Къде другаде да е?
— Чувах истории, че бил на Капреи, в Сицилия, даже в Африка…
— Врели-некипели! От месеци е тук, откакто беше на баните в Байе. Не знаеше ли? Много малко хора го посещаваха, разбира се, защото беше отслабнал и дори най-кратките разговори го изтощаваха. Но вчера около пладне получил криза. Започнал да повръща черна кръв, имал и силни гърчове. Повикали всички лекари — и всеки смятал тъкмо той да спаси живота му, та ако ще да го убие по време на лечението.
Максимилиан трескаво, с почти маниакална настойчивост се зае да изрежда церовете, с които бяха лекували баща му през последното денонощие — компреси с лъвска мас, настойка от кучешко мляко, жаби, варени в оцет, сушени цикади, разтворени в спирт, смокини, пълнени с миши дроб, драконов език, варен в зехтин, очи от речен рак и какви ли не още скъпи и редки лекарства, цялата позната фармакопея, достатъчна да вкара в гроба и здрав човек. Но това не беше всичко. Бяха му пускали кръв. Бяха го къпали във вана с мед, поръсен със златен прашец. Бяха го мазали с топла кал от склоновете на Везувий.
— И като капак най-голямата нелепица, точно преди съмване — продължи Максимилиан — гола девица, която го докосва с ръка и призовава три пъти Аполон да спре напредването на болестта. Направо не е за вярване, че са успели за толкова кратко време да намерят девица. Е, в краен случай щяха да измислят някоя със задна дата!