Не след дълго се убедиха, че в момента се провежда служба — чуваше се звън на чинели, думкане на барабани, дрезгаво тръбене на рог, пронизително пищене на флейти. Когато стигнаха мястото, откъдето можеха да наблюдават сцената, Максимилиан даде знак да оставят фенерите настрана, та да не хвърлят отблясъци, по които да ги забележат от светилището, и настани Менандър на най-удобната позиция.
Фауст дори не направи опит да гледа. Вече беше виждал всичко това неведнъж — стените, покрити с крещящи изображения на любовни сцени, огромния олтар на бога на похотта и седналата фигура на самия Приап с огромен фалос, щръкнал като каменна колона между бедрата му. Пет-шест голи поклоннички танцуваха пред ужасяващия идол. Телата им бяха намазани с масло и изрисувани, очите им блестяха с безумен блясък, ноздрите им се издуваха, а зъбите им бяха оголени в гримаса. Голите им гърди се люшкаха и подскачаха, докато танцьорките се въртяха в дивия си танц.
Думите на заклинанието долитаха дрезгави и накъсани в монотонен ритъм:
— Ела при мен, велики господарю Приапе, и ми дай почести, богатство, изящество, красота и наслада! Имената ти в небесата са ЛАМПТЕН — УОТ УАСТЕН — УТИ АМЕНОТ — ЕНТОМУХ. Знам всеки твой облик — на изток си ибис, на запад си вълк, на север си змия, а на юг — орел. Ела при мен, господарю Приапе… Ела при мен, господарю Приапе…
Танцувайки, жените една по една се приближаваха до голямата статуя, целуваха главичката на фалоса, галеха го похотливо.
— Умолявам те, Приапе! Дай ми почести, изящество, красота! Дай ми наслада. Защото ти си аз, а аз съм ти. Твоето име е мое, а моето — твое.
В това време барабаните думкаха демонично. Фауст знаеше какво означава това — една от поклонничките възсядаше статуята на бога. Менандър така се беше зазяпал, че не усещаше как се е надвесил напред. На този етап на церемонията рискът някой от разгорещените участници да погледне нагоре и да го види беше много малък, но имаше опасност той да се стовари долу насред поклонничките. Това вече се беше случвало. За мъжете, дръзнали да шпионират, наказанието беше смърт. Фауст посегна да задържи Менандър, но Максимилиан го изпревари и вече го дърпаше назад.
Въпреки забраната до церемонията в светилището все пак се допускаха мъже. Фауст знаеше, че пет-шест яки роби чакат в сянката до стената зад статуята на бога. Не след дълго жриците на Приап щяха да дадат сигнал и оргията да започне.
Наложи им се едва ли не насила да отмъкнат Менандър настрана. Той се беше залепил за ръба на пролуката и наблюдаваше с жадното любопитство на момче, нетърпеливо да открие тайните на женската природа, и дори когато всичко стигна толкова далеч, че дори и най-ненаситното мъжко любопитство би трябвало да е задоволено, Менандър искаше да гледа още и още. Фауст беше изумен от тази странна жажда. Той вече не си спомняше времето, когато случващото се долу беше ново и непознато за него, и не разбираше горещия интерес на гърка към оргиастичното съвокупление. Сигурно в Юстиниановия двор държаха особено много на приличието и умереността на нравите, но слуховете говореха друго.
Най-сетне измъкнаха пратеника оттам и се упътиха към следващата забележителност в списъка — купела на баптаите.
— Аз ще ви чакам тук — каза Фауст, когато стигнаха до водещата надолу спираловидна стълба, чието подножие се губеше в непрогледен мрак. — Прекалено дебел и тромав съм вече за толкова слизане и изкачване.
Той знаеше, че мястото е прелестно — изсечени в скалата зали с гладки стени, украсени с блестящи пъстри мозайки, които щедрата позлата още повече оживяваше, изображения на ловуващата Диана, на гугутки и купидони, плаващи сред лебеди, на пищни нимфи и разюздани сатири. Ала въздухът беше влажен и тежък, а безкрайната спирала на губещите се в бездната хлъзгави стъпала беше прекалено уморителна за натежалите му ходила, пък и мисълта, че после трябва да се изкачва, го ужасяваше.
Ето защо той остана да чака. Някъде от мрака до него долетя закачлив сребрист смях. Божеството, на което се кланяха тук, беше тракийката Бендида, дългокос женски демон, чиито последователи бяха особено безсрамни. Човек можеше по всяко време на денонощието да стане свидетел на тяхно богослужение — ритуал, включващ както обичайните оргии, така и един вид кръщение в леденостудения басейн, където според тях се спотайваше Бендида, за да даде опрощение на току-що извършените грехове и да насърчи следващите. Този култ не беше затворен. Всички тук бяха добре дошли. Ала тайните на култа на Бендида отдавна вече не бяха никакви тайни за Фауст. Беше получавал кръщение в тези ледени води толкова пъти, че му стигаше за два живота и вече не събуждаше вълнение у него, пък и богослужението, което нумидийската му приятелка Оалатея извършваше всяка нощ в леглото му, напълно стигаше да задоволи отслабващия му апетит.