Измина много време, докато Менандър и Максимилиан се върнат от бездната. Когато се появиха, двамата почти не говореха, но пламналото, тържествуващо лице на дребния грък говореше по-ясно от всякакви думи, че е получил всички наслади, заради които беше отишъл в светилището на баптаите.
Сега беше време да посетят халдейските проститутки. Можеха да ги открият чак в другия край на подземния град сред лабиринта от тунели под Циркус Максимус. Изглежда Менандър беше слушал доста за тези жени, но сведенията му едва ли бяха верни.
— Не бива да ги наричаш блудници — обясни Фауст. — Те са проститутки — свещени проститутки.
— Не намирам особена разлика — подсмихна се ехидно гъркът.
— Той иска да каже — обясни Максимилиан, — Че всички са жени с добро положение в обществото, които служат на култ, дошъл до нас от древен Вавилон. Някои от тях са от вавилонски произход, но повечето не са. Във всеки случай от всяка жена, почитаща този култ, се иска веднъж в живота си — как беше, Фаусте, между шестнайсет и трийсет, нали? — да иде в светилището на своята богиня и да чака там някой непознат да я хареса за нощта. Той хвърля в скута й дребна сребърна монета и тя трябва да стане и да тръгне с него независимо колко е грозен и отблъскващ. С това изпълнява дълга си към богинята и после се връща към безупречната чистота на нравите.
— Доколкото знам, някои го правят повече от веднъж — вметна Фауст. — Предполагам, че от голямо религиозно усърдие. Ако, разбира се, не е заради тръпката да опознаят някой чужд мъж.
— Трябва да видя това! — заяви Менандър, който отново гореше от момчешки ентусиазъм. — Добродетелни жени, казвате, съпруги и дъщери на заможни хора? И са длъжни да се отдадат на първия срещнат? И не могат да откажат при никакви обстоятелства? Юстиниан не би повярвал.
— Това е източен култ — обясни Фауст. — От Вавилонска Халдея. Колко странно, че не го познавате във вашата столица!
Това не му звучеше правдоподобно. Беше чувал, че в Константинопол се ширят какви ли не ориенталски култове, както и в самия Рим. Вече започваше да се чуди дали няма някакъв политически интерес в очевидното желание на посланика да представи Източната империя като опора на истинската набожност и добродетелност. Може би това имаше някаква връзка с условията на договора, който предстоеше да сключат, ала засега замисълът оставаше тайна.
Този ден не успяха да видят светите халдейски проститутки. Едва бяха преполовили пътя дотам, когато до слуха им достигна приглушен шум от множество гласове, идещ откъм Виа Субтеранеа пред тях. Щом се приближиха достатъчно, доловиха и отделни думи. Виковете бяха неясни и объркани, но като че прозираше един общ смисъл:
— Императорът е мъртъв! Императорът е мъртъв!
— Възможно ли е? — сепна се Фауст. — Дали съм чул правилно?
Но ето че думите отново прозвучаха, този път гръмки и недопускащи съмнение:
— ИМПЕРАТОРЪТ Е МЪРТЪВ! ИМПЕРАТОРЪТ Е МЪРТЪВ!
— Толкова скоро! — промълви Максимилиан с глас, който сякаш принадлежеше на мъртвец. — Нали нямаше да е днес!
Фауст го погледна внимателно. Лицето му беше бяло като платно, сякаш беше прекарал целия си живот в тези подземия, а очите му блестяха със студения зловещ блясък на шлифовани сапфири. Трудно беше да издържиш погледа на тези страшни очи.
Един мъж в жълтите одежди на някакъв азиатски култ тичаше право към тях, изгубил ума и дума от страх и объркване. Той понечи да изтласка Максимилиан до стената на тесния тунел, за да си проправи път, но Цезар го сграбчи и го стисна така, че човекът не можеше да помръдне, приближи лице до неговото и му нареди да му съобщи новината.
— Негово величество… — изхърка мъжът с фъфлещ сирийски акцент, облещил очи от ужас. — Мъртъв е. Пред двореца вече са запалили кладата. Преторианците са на улицата и се опитват да въдворят ред.
Максимилиан изломоти някакво проклятие и отблъсна сириеца с такава сила, че онзи се удари в стената.
— Трябва да отида в двореца — заяви той, обърна се и бързо закрачи нанякъде, без да каже дума повече, а двамата му слисани спътници го проследиха с поглед, докато се изгуби по пътя към Виа Субтеранеа.
Менандър беше съкрушен от новината.
— На нас мястото ни също не е тук — каза той.
— Така е — кимна Фауст.