— Редно ли е и ние да идем в двореца?
— Опасно е. Всичко може да се случи, когато императорът умира, а предполагаемия наследник го няма никакъв.
Фауст промуши ръка под неговата. Менандър се стресна, но тутакси проумя, че го прави, за да не ги раздели тълпата в нарастващия хаос на подземния град. Хванати под ръка, те се отправиха към най-близкия изход.
Новината вече се беше разнесла и по улиците като обезумели тичаха тълпи от хора. Фауст се опитваше да бърза, макар сърцето му да думкаше лудо от усилието, и буквално влачеше Менандър след себе си, проправяйки си безцеремонно път през множеството.
— Императорът е мъртъв! — викаха от всички страни. — Императорът е мъртъв!
Когато най-сетне се озоваха на дневна светлина, ясно пролича потресът, изписан върху лицата на околните.
Самият Фауст беше малко стреснат, макар че смъртта на император Максимилиан не му идваше като гръм от ясно небе. Но старецът беше седял на трона повече от четиридесет години — едно от най-дългите царувания в римската история, по-дълго дори и от Август. Може би отстъпваше единствено на дядо си, първия Максимилиан. Тези етруски императори бяха дълголетници. Фауст беше още върлинесто хлапе, когато тронът за последен път смени стопанина си, но тогава наследяването стана, както си му беше редът — великолепният млад принц, на когото предстоеше да стане Максимилиан II, седеше до леглото на баща си в последните му мигове и веднага след това се упъти към храма на Юпитер Капитолийски, за да получи от Сената клетва за вярност, както и всички полагащи се атрибути и титли.
Сега положението беше съвсем друго. Нямаше блестящ млад наследник, който да заеме трона, само жалкият Херакъл, изхитрил се някак да отсъства от столицата дори в деня на смъртта на родителя си. Понякога се случваха големи изненади, когато тронът се освободеше, а предполагаемият наследник не беше на линия, за да го заеме. Тъкмо така след убийството на Калигула беше дошъл на власт сакатият пелтек Клавдий. Така беше започнал възходът на Тит Галий след убийството на Каракала. И точно по този начин се беше възкачил на престола първият от етруските императори след смъртта на Теодосий, който бе надживял собствения си син Хонорий и беше умрял през 1168 година. Кой би могъл да каже накъде ще се наклонят везните в Рим още преди да е свършил този ден?
Сега дълг на Фауст беше да върне пратеника на Юстиниан жив и невредим в двореца на Северите, после да иде в Канцеларията и да чака развоя на събитията. Ала Менандър като че не осъзнаваше колко несигурно е положението. Той беше опиянен от шума и хаоса по улиците и с любопитството на турист искаше да тръгне към Форума, за да наблюдава събитията със собствените си очи. Наложи се Фауст малко да наруши дипломатическия етикет, за да го накара да се откаже от безумната си идея и да се прибере на сигурно място в резиденцията си. Менандър неохотно се съгласи, и то чак когато видя фалангата на преторианците — само на метри от тях щедро раздаваха удари наляво и надясно по всеки, който нарушаваше или изглеждаше, че нарушава реда.
Фауст беше последният служител, пристигнал в Канцеларията — тя се намираше точно срещу царския дворец. Канцлерът Лициний Обсеквенс го посрещна кисело.
— Къде беше досега, Фаусте?
— С посланика Менандър обикаляхме Катакомбите — също така кисело отвърна Фауст.
Пет пари не даваше за Лициний Обсеквенс, богат неаполитанец, проправил си път с подкупи до високата длъжност, пък и силно се съмняваше, че при новия император някой от двамата ще остане на поста си.
— Посланикът имаше голямо желание да посети светилището на Приап и други подобни места — злобничко добави той. — И се наложи да го заведем. Откъде можех да знам, че императорът се кани да мре точно днес?
— Да го заведете, казваш… С кого?
— С Цезар Максимилиан.
Лициний присви жълтеникавите си очи.
— Естествено! С твоя добър приятел Цезар. А мога ли да попитам къде е Цезар сега?
— Остави ни в мига, в който вестта за смъртта на императора стигна до Подземията. Нямам сведения къде може да се намира в момента. Предполагам, че е в императорския дворец. А Цезар Херакъл, който сега е наш император? Чул ли е някой нещо за него?
— Той е на северната граница.
— Нищо подобно. Той е в ловната си резиденция на езерото Неморензис. Изобщо не е ходил на север.
Лициний беше изумен.
— Сигурен ли си в това, което говориш, Фаусте?
— Абсолютно. Само преди два дни му писах и той пристигна още същата вечер, за да се срещне с пратеника Менандър. И аз бях там. — Тези думи предизвикаха нова гримаса на изумление и недоверие върху месестото лице на Лициний. Фауст вече се забавляваше от сърце. — А на другата сутрин отново замина за ловните си владения. Тази сутрин, след като научих за тежкото състояние на императора, още веднъж му писах с настояване да се върне в Рим. Това е всичко, което мога да ти кажа.