— Първото какво? Тази дума не ми е позната.
— Салутацио ли? Би трябвало да я знаеш. На вашия език ще се преведе като „поздравления“. На имперски език обаче е един вид масова аудиенция за населението на Рим — императорът седи на трон във Форума, а хората минават да му поднесат поздравленията си. Тогава ще бъде най-подходящият момент да се появя пред него заедно с всички останали. За да ми се усмихне, да ми смигне и да каже: „Ела при мен, след като свършат всички тези глупости, Фаусте, защото имаме да обсъдим важни неща.“
— В Константинопол нямаме такъв обичай, салутацио — каза Менандър.
— Чисто римски обичай.
— Ние също сме римляни, както знаеш.
— Така е, но сте погърчени — а в твоя случай имаме романизиран грък. Вашите нрави са белязани от историята ви — старите ориенталски деспоти, фараоните, персийските царе, Александър Велики. А ние сме римляни от Рим. Някога сме имали република, която всяка година избирала управниците си, знаеш ли го? Двама достойни мъже, избирани от Сената, които си делели властта, а след изтичането на годината слизали от сцената, за да дойдат на тяхно място нови двама. Живели сме така стотици години, управлявани от консули, докато възникнали непреодолими проблеми и Август Цезар трябвало да промени системата. Ала ние все още сме запазили нещичко от тази някогашна достойна за уважение република. И това салутацио е оттогава.
— Разбирам.
Менандър никак не беше впечатлен и след като известно време седя мълчаливо над чашата си, най-сетне наруши мълчанието:
— Мислиш ли, че принц Максимилиан може да е организирал убийството на брат си?
— Какво?
— Не е толкова трудно да се инсценира нещастен случай по време на лов. Историята познава не един пример. Дори и аз още от самото начало забелязах какво презрение изпитва Максимилиан към брат си. И става така, че старият император е на смъртен одър, а на трона ще седне непопулярният и за нищо негоден Херакъл. Ето защо твоят приятел Цезар, дали от загриженост за доброто на империята или просто от любов към властта, решава да премахне Херакъл тъкмо тогава, когато старият император изживява последните си часове. После убиецът също намира смъртта си, за да не проговори, в случай че се проведе разследване и го подложат на мъчения. И ето Херакъл е отстранен, а на престола сяда Максимилиан III Август. Не е невъзможно. Не знаеш ли случайно какво е станало с човека, пробол с копието си принц Херакъл?
— Самоубил се час след нещастието от чувство за вина. Мислиш ли, че Максимилиан го е подкупил да стори и това?
Менандър се усмихна замислено, но не каза нищо. Фауст си даде сметка, че за него това е просто игра на ума.
— Доброто на империята — каза той — е нещо, върху което Максимилиан никога не се е замислял особено. Ако си слушал внимателно какво говори, щеше и сам да стигнеш до този извод. Колкото до любовта към властта, мисля, че у него няма и намек за подобно нещо. Видя го как се разяри, когато онзи идиот, гадателят, му каза, че ще бъде герой на империята. „Подиграваш ми се в лицето!“ — това бяха думите му или нещо в този дух. А после, когато онзи продължи да вещае, че ще стане император… — Фауст се изсмя. — Не, приятелю, няма никакъв заговор. Дори и насън Максимилиан не се е виждал като император. Случилото се с принц Херакъл е просто нещастие. Боговете отново си правят шега с нас. И имам чувството, че нашият нов император трудно ще се примири с тази приумица на съдбата. Нещо повече, бих казал, че тази вечер в Рим едва ли има по-нещастен човек от него.
— Горкият Рим! — продума Менандър.
Да, имаше салутацио още на следващия ден. Фауст не беше сбъркал. Вече се оформяше опашка, когато пристигна във Форума три часа след изгрев, изкъпан, обръснат и издокаран в най-хубавата си тога.
Максимилиан беше там, седнал на трона пред храма на Юпитер Император, великолепен в пурпурната си императорска тога, обточена със злато, и лавровия венец на главата. Беше блестящ, както подобава на един нов император — изправен, спокоен и изящен, почти божествен с непостижимото благородство на лишеното от всякакъв израз лице. Сърцето на Фауст подскочи от гордост при вида му. Какъв великолепен актьор беше Цезар, какъв ненадминат измамник! *