На четвъртия ден Менандър се върна. Фауст видя носилката му да прекосява Палатина и тутакси се втурна да го поздрави. Може би гъркът му носеше някаква вест от Максимилиан.
Предположението му се оказа правилно. Менандър му подаде навит пергамент, запечатан с императорския печат.
— Императорът ми даде това за теб.
Фауст нямаше търпение да го отвори веднага, но не беше разумно. Сърцето му се свиваше при мисълта какво би могъл да му каже Максимилиан, затова предпочете да не чете писмото в присъствието на гърка.
— А императорът? — попита той. — Добре ли е?
— Много добре. Все още не го тревожат с държавни дела. Справя се великолепно с новото си положение. Може би грешиш, приятелю, като смяташ, че управлението на държавата не го интересува. На мене ми се струва, че много му харесва да бъде император.
— Той е способен на големи изненади понякога — каза Фауст.
— Мисля, че си прав. Както и да е, моята задача тук е приключена. Благодаря ти за приятната компания, приятелю Фаусте, и за възможността, която ми даде, да се сближа с бившия Цезар Максимилиан. Това беше една наистина щастлива случайност. Дните, които прекарах с Цезар в Подземния свят, до голяма степен улесниха преговорите ни относно военния съюз.
— Значи се договорихте?
— Определено. Негово величество ще се ожени за сестрата на император Юстиниан, Сабатия, вместо непрежалимия си брат. Той ще поднесе в дар на невястата си великолепни накити, едни чудесни опали. Лично ми ги показа. Естествено, ще има и военна подкрепа. Източната империя ще прати най-добрите си легиони в помощ на вашия император, за да разбие варварите по границите ви. — Лицето на Менандър сияеше от удоволствие. — Според мен всичко мина чудесно. Утре си заминавам. Надявам се да ми пратиш малко от онова благородно вино от Галия Транзалпина, с което ме почерпи първия ден. Аз също имам подаръци за теб, приятелю. Дълбоко съм ти благодарен за всичко. И особено за светилището на Приап и купела на баптаите, а, приятелю Фаусте?
Гъркът му смигна закачливо.
Фауст разгърна пергамента в мига, в който се отърва от Менандър.
Ти каза, че дните на величие си отминали за нас, Фаусте. Помниш ли, онзи ден на тържището на магьосниците? Не, Фаусте, грешиш. Още не е свършено с нас. Ние едва сега започваме. Иде нова зора и изгрява ново слънце.
М.
А под този небрежно надраскан инициал стоеше официалният подпис на негово величество император Максимилиан Тиберий Антоний Цезар Август.
Фауст получи щедра пенсия, а когато се срещнеха с Максимилиан, което се случваше от време на време през първите месеци от царуването му, императорът беше доста приветлив и винаги намираше добра дума за него, макар че старото им приятелство си беше отишло безвъзвратно. На втората година от управлението си Максимилиан замина на север, където го чакаха легионите на царствения му шурей Юстиниан, и остана на границата седем години, водейки тежки битки с варварите. Последните години от живота на Фауст.
Северните войни на Максимилиан III приключиха с пълен триумф. Рим вече нямаше да бъде притесняван от нашествениците. Това беше важна повратна точка в историята на империята, която сега можеше да очаква разцвет и благоденствие, каквито не бяха виждани от времето на Траян, Адриан и Антонин Пий четири столетия по-рано. Двама могъщи императори с името Максимилиан бяха оставили своята следа в историята на Рим, но третият с право беше наречен от народа си Максимилиан Велики.
1365 O.P.: ГЕРОЙ НА ИМПЕРИЯТА
Ето ме най-сетне тук, Хорадий, в далечна Арабия, при гърците, камилите, тъмнокожите сарацински племена и всички останали неприятни създания, които населяват тази зловеща пустиня. Заради греховете си. Непростими грехове. „Махай се в Арабия, отровна гадино!“ — крещеше бясно император Юлиан и ето ме тук. Отровна гадина! Аз! Как може да е толкова несправедлив?
Но искам да знаеш, сърдечни друже, че ще използвам времето на изгнанието да си спечеля отново благоволението на Цезар. Ще направя нещо, докато съм тук, нещо — още не знам какво, което ще му припомни колко съм проницателен и предприемчив и изобщо какъв ценен човек съм. И рано или късно той ще ме повика в Рим, за да заема отново полагащото ми се място в двора. Няма да мине много време и ние с теб пак ще се разхождаме по прекрасните брегове на Тибър. Ако съм сигурен в нещо, то е, че боговете не са ми отредили да доживея дните си в безрадостна пясъчна пустош като тази.