Тъжно и забравено от боговете място е Арабия. И пътуването дотук беше тъжно и лишено от надежда.
Може би знаеш, има няколко Арабии, разположени върху огромна територия, които познаваме под това общо име. На север се простира Арабия Петрея, провинция на империята още от царуването на Август Цезар, вече шестстотин години. После е голямата пустош, наречена Арабия Дезерта — мрачна, сурова, гола земя, населена предимно с войнствени номади. А отвъд нея е разположена Арабия Феликс — гъсто населена страна, напълно оправдаваща името си, с прекрасен климат и благоприятни условия за живот, известна с плодородните си поля и изобилието от хубави стоки, които се стичат към световните пазари: злато и бисер, тамян и смирна, балсами, благовонни масла и парфюми.
Не знаех кое от тези места е избрал Цезар за заточението ми. Казаха ми само, че ще разбера, докато пътувам на изток. С източната част на света ме свързват стари семейни връзки, защото по времето на първия Клавдий далечният ми прадядо Гней Домиций Корбуло бил проконсул на Азия със седалище в Ефес, а после губернатор на Сирия при Нерон. Оттогава много други от фамилията Корбуло са живели в онези отдалечени страни. По едно време ми изглеждаше почти примамлива мисълта аз да възстановя старата традиция, па макар и не по своя воля. Например с радост бих се установил в Арабия Петрея, след като така или иначе съм принуден да замина за Арабия. Тя би била подходящо място за живеене за един така високопоставен римски благородник, изпаднал временно в немилост пред монарха си. Ала надеждите ми естествено бяха насочени към Арабия Феликс, която без съмнение е по-привлекателна.
Пътуването от Рим до Сирия Палестина беше истински кошмар, Хораций! Изтезание. Всеки ден морска болест. Драги приятелю, знаеш, че не съм моряк. После кратък отдих в Цезарея Маритима — това беше единствената приятна част от пътешествието: чудесен космополитен град, виното се лее като река, навсякъде ведри хубави момичета и, признавам си, Хораций, хубави момчета. Останах там колкото можах по-дълго, но накрая все пак ми съобщиха, че керванът, който трябваше да ме отведе на юг, в Арабия, е готов за отпътуване и аз трябва да тръгна с него.
Ако някой тръгне да ти мъти главата с приказки колко романтично е пътуването през пустинята, не му вярвай. За един цивилизован човек това е истинско мъчение, направо агония.
Още три крачки навътре към Ерусалим — и се озоваваш в най-сухото, най-горещото място от отсамната страна на Хадес. А нататък става дори още по-зле. Всяко дихание изгаря гърдите ти като лъх от запалена пещ. Ноздрите ти, ушите ти, устните ти се покриват с носен от вятъра ситен пясък. Слънцето е като нажежена до червено тава в небето. Пътуваш дни наред, без да видиш едно-единствено дърво или храстче, само камъни и червен пясък. В трептящия въздух пред погледа ти танцуват миражи. Нощем, ако си достатъчно късметлия или уморен, та да се унесеш в дрямка, в съня ти нахлуват езера, градини и зелени поляни, но после се събуждаш от дращенето на скорпион в пясъка до самата ти буза. И лежиш така, ридаеш в задушаващата жега и се молиш смъртта да те споходи преди идването на огнената зора.
Някъде насред тази дива пустош пътешественикът напуска пределите на Сирия Палестина и навлиза в Арабия, макар никой да не знае със сигурност къде точно минава границата. След като прекосиш тази невидима черта, първото място, до което стигаш, е хубавото градче Петра Набатейска, непристъпна каменна крепост, издигната точно на пътя на керваните. Градът е богат и ако не се смята изнурителната жега, напълно годен за живеене. Не бих имал нищо против да прекарам изгнанието си и там.
Но не, в Петра ме чакаше писмо със заповедите на негово императорско величество, в което той ми нареждаше да продължа още на юг. Арабия Петрея не беше страната, която ми бе отредил. Наслаждавах се три дни на цивилизован градски живот и после отново бях в пустинята, този път на камила. Ще ти спестя ужаса на това преживяване. Разбрах, че сме се насочили към Левке Коме, набатейско пристанище на Червено море.
Чудесно, рекох си. Левке Коме е главното пристанище, от което заминават пътниците за Арабия Феликс. Сигурно ме пращат в тази плодородна земя на галещ бриз и сладък аромат на разтворени цветове, на подправки и скъпоценни камъни. Представих си как чакам края на заточението си в уютна малка вила край морето, вкусвам сладки смокини и опитвам чудесните напитки на това място. Замислих се дори дали да не се заема с търговия с тамян или канела, колкото да минава времето.