Никомед, както подсказва името му, е грък и легат на източния император Маврис Тиберий. Подозирам, че тъкмо той е истинската причина да бъда заточен тук, както ще ти обясня след малко.
— Тук е същински пущинак — продължих. — До морето има четирийсет мили, а от другата страна се простират стотици мили безплодна пустиня. Нищичко не вирее. Климатът е убийствен, а земята е само камък. Не виждам защо някой ще пожелае да живее тук, дори сарацините.
Никомед Пафлагониеца — хубав мъж около петдесетте, с гъста бяла коса и весели сини очи, се усмихна и кимна.
— Ще ти посоча две причини, приятелю. Първата е, че, кажи-речи, цялата търговия в Арабия се извършва с помощта на кервани. Червено море е пълно с коварни течения и рифове и моряците го мразят. Ето защо в Арабия стоките се превозват предимно по суша и всички кервани минават оттук, защото Мека е разположена точно между Дамаск на север и процъфтяващите градове на Арабия Феликс на юг. Освен това оттук минава и единственият проходим път между Изтока и Запада, който прекосява безплодната пустиня между Персийския залив и Червено море. Керваните, минаващи оттук, са претъпкани със скъпи стоки и търговците, собствениците на странноприемници и бирниците в Мека си докарват добри пари като посредници. Трябва да знаеш, драги ми Леонций Корбуло, че в този град има множество богати хора.
Той замълча и напълни чашите с вино — чудесно сладко вино от Родос, каквото не съм очаквал да ми поднесат на това затънтено място, при това бях случаен гостенин.
— Каза, че причините били две — напомних му.
— О, да. Да. — Не беше забравил, просто не бързаше. — Градът освен всичко останало е свещено място. В Мека има светилище, което местните наричат Кааба. Трябва още утре да го посетиш. Пък и да разгледаш града — така времето ти ще мине по-интересно. Търси ниска четвъртита постройка от черен камък в центъра на голям площад. Тя е съвсем невзрачна, но в очите на сарацините е ненадмината светиня. Вътре се пази къс скала, паднал от небето, който те обожествяват. Сарацините от цялата страна се стичат в Кааба на поклонение. Обикалят до безкрай около камъка, кланят му се, целуват го, принасят му в жертва овце и камили, а после се събират в кръчмите и рецитират военна поезия и любовни стихове. Много красива поезия, макар и по свой особен, варварски начин. Поклонниците прииждат с хиляди. Да имаш в града си почитан от всички храм означава пари, Корбуло, много пари.
Очите му блестяха. Как обичат парите тези гърци!
— Освен това — продължи той — старейшините на Мека много мъдро са обявили, че в свещения град всички племенни междуособици и кръвни вражди са строго забранени по време на големите религиозни чествания. Чувал ли си за кръвната вражда при сарацините? Ще чуеш. Във всеки случай няма човек в тази страна, който да не се радва, че има поне един град, където можеш да не се боиш, че ще ти разпорят корема с ятаган, ако срещнеш на улицата не когото трябва. По време на тези примирия се върти оживена търговия между хора от племена, които през останалото време на годината се мразят люто. И жителите на Мека си получават своя пай. От това живее този град. Може да е грозен и скучен, Корбуло, но тук има хора, които могат да ни купят и двамата и още дузини като нас.
— Ясно — кимнах аз. — И съдейки по всичко, Източната империя има свои търговски интереси в тази част на Арабия, иначе защо ще праща тук свой официален представител?
— Да, започнали сме да развиваме някаква търговия със сарацините — съгласи се гъркът, пълнейки чашата ми. — Нищо особено.
На следващия ден — горещ, сух, прашен като всеки друг — реших наистина да ида да видя тяхната Кааба. Не ми беше трудно да я открия — точно в центъра на града, насред огромен празен площад. Самото светилище с нищо не прави впечатление — не по-високо от петнайсет метра и цялото покрито с дебело покривало от черен плат. Ако го поставиш в двора на храма на Юпитер Капитолийски или някое друго голямо светилище в Рим, ще се изгуби напълно.
Изглежда не беше сезонът на поклонниците, защото около храма не се мяркаше жива душа, освен десетината сарацински стражи, които го пазеха. Те бяха въоръжени с такива огромни мечове и гледаха толкова враждебно, че реших да си спестя по-нататъшното разглеждане.
Докато бродех тази сутрин из града, не видях почти нищо, което да говори за благоденствието, описано ми от Никомед Пафлагониеца. Ала през следващите няколко дни малко по малко осъзнах, че сарацините не са хора, които се кичат с богатството си, а предпочитат да го крият зад проста фасада. От време на време ми се удаваше случай да зърна през отворена за миг порта вътрешен двор и да усетя скрития вътре разкош, да мярна отдалеч как някой търговец и жена му, богато облечени и окичени със скъпоценности и златни верижки, се качват в закрита носилка. Мимолетните ми впечатления бяха достатъчни да осъзная, че градът наистина е по-богат, отколкото изглежда. А това обяснява, разбира се, защо нашите братовчеди гърците го намират толкова привлекателен.