Сарацините са красиви хора, стройни и прекрасно сложени, с много тъмна кожа, коси и очи, с фини черти и високи чела. Обличат се в ефирни бели роби, а жените им се забулват — предполагам, за да се предпазят от пясъка и праха. Досега съм срещнал не един млад мъж, който би могъл да ме заинтригува. Те също ме стрелкат с погледи, а това означава ответен интерес, но засега е твърде рано да поемам подобни рискове. Девойките също са хубавици, обаче ги пазят много грижливо.
Положението ми тук е по-добро или поне не толкова отчайващо, колкото се опасявах. Други западняци няма. Сарацините с по-високо положение обикновено разбират гръцки, но аз вече жадувам за добрия стар латински. Тук са ми осигурили оградена със стени вила със скромни размери, но доста прилична, в края на града откъм планините. Ако имах добра баня, не бих могъл да искам нищо повече, но в тази безводна земя не са и чували за подобен разкош. Много жалко. Вилата е собственост на сирийски търговец, който пътешества в чужди земи и през следващите две-три години ще отсъства от града. Наследих от него и петима слуги. Осигурен ми е и гардероб в местен стил.
Можеше да бъде много по-зле, нали?
А като се замислиш, не биха могли просто да ме зарежат да се оправям сам в една чужда земя. Все пак съм служител от имперския двор, макар в момента да съм в немилост. Тук съм по имперски дела. Юлиан не ме прати в Арабия само от проклетия, макар да не може да си намери място от яд, че се добрах до виночерпеца му преди него. Сега разбирам, че сигурно си е търсел извинение да прати тук някого, който неофициално да изпълнява ролята на негов съгледвач, и аз по невнимание му дадох такъв повод.
Разбираш ли? Притесняват го гърците, очевидно решили да разширят влиянието си в тази част на света, открай време сравнително независима от империята. Официално задачата ми е, както вече ти казах, да проуча възможностите за разширяване на римските търговски интереси в Арабия Дезерта — на Западен Рим, искам да кажа. Но освен това имам и тайна задача, толкова тайна, че и аз самият не бях осведомен за нея, и тя е свързана с нарастващото влияние на друг вид римляни в този район.
Казано на обикновен език, в действителност аз съм шпионин, пратен да държи под око гърците.
Да, знам, че империята е една с двама императори и ние на Запад би трябвало да гледаме на гърците като на свои братовчеди и съюзници в управлението на света, а не като на съперници. Понякога наистина е така, признавам. Например по времето на Максимилиан III, когато гърците са ни помогнали да се справим с размириците, създавани по северната ни граница от готи, вандали, хуни и други варвари. Както и след едно поколение, когато Херакъл II праща западните легиони да помогнат на източния император Юстиниан да смаже персите, от дълги години създаващи проблеми на Изток. Това са двата най-големи военни удара, които за дълго отърваха империята от враговете й и проправиха пътя към ерата на вечния мир и сигурност, на каквато се радваме сега.
Ала дългият мир, Хораций, сам по себе си може да породи множество дребни проблеми. По липса на външни врагове, с които да се занимават, двете империи започнаха да се състезават помежду си за надмощие. И всички го разбират, макар никой да не го изрича на глас. Само веднъж — спомняш ли си, когато дойде посланикът на Маврис Тиберий и поднесе ковчеже с перли в дар на Цезар? Аз бях там. „Et dona ferentes“ — прошепна ми Юлиан, когато отвориха ковчежето. Всеки ученик знае фразата: „Бой се от гърците, дори когато принасят дарове.“
Дали Източната империя не се опитва чрез тази средна част на Арабия да сложи ръка върху търговията с подправки и други екзотични стоки, чийто път минава оттук? За нас никак няма да е добре, ако започнем изцяло да зависим от гърците по отношение на канелата, кардамона, тамяна и индигото. Дори и стоманата за мечовете ни идва от Персия по същия този път, а конете, които теглят колесниците ни, са арабски.
Ето защо император Юлиан разигра изблик на гняв и ме нарече отровна гадина пред целия двор уж заради виночерпеца си — за да ме запокити в тази суха като пергамент земя да разбера какво са си наумили гърците, а може би и да установя по-тесни контакти с някои богати сарацини, които да попречат на по-нататъшното разширяване на гръцкото влияние тук. Или поне аз така си мисля, Хораций. Така трябва да мисля и да накарам и Цезар да го повярва. Защото само някоя голяма заслуга към императора и към Рим може да ме измъкне от това затънтено място и да ме върне отново при Цезар и при тебе, друже мой нанагледни, при тебе.