Выбрать главу

Необикновени хора са тези евреи. Най-интересното е, че вярват в съществуването на един-единствен бог, суров и аскетичен, който не може да бъде видян, нито изобразен по какъвто и да било начин. Отнасят се към боговете на другите народи с презрение и ги смятат за въображаеми създания, породени от човешката фантазия. Може и да са прави — кой от нас е виждал някога Аполон, Меркурий или Минерва? Повечето хора обаче имат достатъчно здрав разум да не се надсмиват над божествата на другите народи, докато евреите възхваляват наляво и надясно достойнствата на собствената си вяра, а останалите обявяват най-безцеремонно за идолопоклонници и глупаци.

Както можеш да си представиш, това не ги прави особено популярни сред съседите им. Те обаче са трудолюбив народ, особено сведущ в земеделието и напояването, с невероятен усет за търговия и парични сделки, което е причина за интереса на Никомед към тях. Той ми каза, че владеели повечето земя в северната част на страната, че са главните банкери тук, в Мека, и че контролират пазарите на оръжие, доспехи и земеделски сечива в целия район. Реших, че ще е полезно да се запозная с един-двама важни евреи в града, и направих няколко опита, докато обикалях пазарите, но засега без особен успех.

Тук пазарите са специализирани, всеки предлага определени стоки. Вече съм ги посетил всичките.

Има пазар за подправки — големи чували с пипер, черен и бял, чесън, кимион и шафран, сандалово дърво и канела, алое, нар и сушени ароматни листа, наричани от местните малабатрон, както и хиляди други неща, чиито имена не мога да назова. Камилският пазар се провежда в определени дни на седмицата — там се продават и купуват тези странни животни и понякога пазарлъкът е толкова разгорещен, че едва не се стига до истински бой. Веднъж се приближих до едно от тези създания да го разгледам, а то се прозина в лицето ми, сякаш да ми покаже, че пет пари не дава за мен. На пазара за тъкани се продават муселин, коприна и памук от Индия и Египет, на един пазар грубо изработени идоли се пробутват на лековерните. Веднъж видях евреин, минавайки покрай тях, да плюе и да прави знак, който вероятно е свят за тяхната вяра. Има тържища за вина, за парфюми, за меса и за зърно, на едно евреите продават изделия от желязо, както и пазар за всякакви плодове — нарове, дюли, лимони, кисели портокали, грозде и праскови, и всичко това насред най-безплодната пустиня, която можеш да си представиш!

Има и пазар за роби — на него срещнах забележителния мъж на име Махмуд.

Робският пазар в Мека е също толкова оживен, колкото и във всяка друга част на света, което доказва какво богатство се крие зад привидно скромната фасада на този град. Тук е центърът на търговията с роби в страната и понякога идват купувачи чак от Сирия и Персийския залив, жадни да хвърлят око на последната реколта от човешка екзотика.

Макар в тази пустиня дървото да е лукс, тук също присъстват задължителната платформа от греди и дъски, неизбежният навес и обичайната жалка групичка от гола стока, чакаща купувача си. Могат да се видят роби от всички раси, като азиатците и африканците преобладават — черни като нощта етиопци, мускулести нубийци, още по-черни и от етиопците, светлокожи черкези и авари с плоски лица, няколко персийци или индийци и дори мрачен жълтокос мъж, очевидно британец или тевтонец. Търгът естествено се води на сарацински и аз не разбирам нищо от казаното, но предполагам, че са обичайните дрънканици, които не могат да заблудят никого — че тази пищна турска селянка е била принцеса в родината си, а онзи намръщен либиец с гъстата брада е бил ловък кочияш, преди господарят му да се разори и да се принуди да го продаде, и все в този дух.

Така се случи, че минавах през пазара преди три дни по пладне и видях три гъвкави развратници със златиста кожа, явно опитни проститутки, съдейки по безсрамните им движения и усмивки. Трите вървяха заедно и вероятно целта беше да ги продадат за наложници на някой богат емир. Бяха съвсем голи, ако не се смятат дрънчащите нанизи от сребърни монети около китките и глезените им. Те се смееха, нагло полюшваха гърди и намигаха на зяпачите, за да примамят купувачите към търговеца, който изглежда им беше чичо или брат.