Спектакълът беше толкова ярък, че спрях да погледам. Ала едва бях застанал в тълпата, когато мъжът от лявата ми страна неочаквано се обърна към мен и гневно промърмори:
— Тези свине! Заслужават да ги нашибат с камшици и да ги хвърлят в пустинята да ги изядат чакалите!
Това беше изречено на доста приличен гръцки, полугласно, но с толкова богат и мелодичен глас, че едва ли някога бях чувал по-пленителна реч. Сякаш думите излизаха от самата душа на мъжа и не можеха да не бъдат изречени.
Силата на този невероятен глас и на трептящото в него чувство ме поразиха. Сякаш нечия желязна ръка ме сграбчи за китката. Погледнах го. Беше изпънат като тетива и трепереше от неудържим гняв.
Почувствах се длъжен да отговоря по някакъв начин.
— За момичетата ли става дума? — попитах.
— За търговците на роби — отвърна той. — Жените са просто стока и нямат никаква вина. Но да заставяш стоката да прелъстява — това е отвратително и те са престъпници!
Това избухване като че го поуспокои и той изрече с вече смекчен тон:
— Прости ми, че излях гнева си върху невинен чужденец, ти сигурно не се интересуваш от тези неща.
— Напротив, това, което казваш, живо ме интересува. Разкажи ми нещо.
Докато разговаряхме, аз го разглеждах с нескрито любопитство. Веднага си помислих, че може да е евреин — ужасът и гневът му при вида на тази безобидна търговия с плът напомняха до голяма степен за онзи непримирим човек на пазара за идоли. Спомняш си, че търсех връзка с членовете на тази хитра и изобретателна раса на търговци. Ала много скоро видът и облеклото на събеседника ми ме убедиха, че пред мен стои чист сарацин.
В цялата му личност се усещаше необикновена сила. Беше висок и строен, хубав тъмнокос мъж около трийсет и петте с гъста вълниста брада, пронизващ поглед и топла, сърдечна усмивка, която никак не се връзваше със свирепия му вид. Гордото му държание, плавната реч и великолепните одеяния подсказваха, че е човек от сой, богат и знатен. Тутакси усетих, че мога да извлека повече полза от това познанство, отколкото от контактите си с който и да било евреин. Ето защо го дръпнах настрана и започнах да го разпитвам кое е причинило неговото несдържано избухване срещу търговията с леки жени. Без да се поколебае нито за миг, той ми отговори със страстна тирада, изречена със същия пленителен глас, за разложението на съплеменниците му, които тънат в грехове. И то какви грехове! Проституцията беше най-малкият от тях. Да си призная, не очаквах да срещна такъв Катон тук.
— Огледай се наоколо! — подкани ме той. — Мека е истинска бездна на злото. Виждаш ли идолите, които се продават навсякъде и се поставят в магазини, домове и обществени сгради? Те са фалшиви богове, а Той е един, истинският Бог, и не може да бъде изобразен. Забелязваш ли ужасяващите измами по тържищата? Виждаш ли как мъжете лъжат жените си, а те им отвръщат със същото, виждаш ли хазарта, пиянството и блудството, свадите между родни братя?
Последва още много в този дух. Личеше, че всичко това не е от вчера, че го носи в сърцето си, готов да го излее пред първия благоразположен слушател. Той обаче не говореше надменно и с чувство на превъзходство, а по-скоро с недоумение — сякаш не беше толкова разгневен, колкото огорчен от греховете на събратята си.
Внезапно замълча и отново заговори по-сдържано, сякаш си беше дал сметка, че този приповдигнат тон е малко неуместен.
— Извини ме още веднъж за разпалеността. Тези неща ме вълнуват много силно. Надявам се това да е най-големият ми недостатък. Ако не греша, ти си римлянинът, който отскоро живее сред нас, нали?
— Да. Леонций Корбуло, на твоите услуги. Римлянин от Рим, държа да уточня. Фамилията ми е старинна, исторически свързана със Сирия и други части на Азия.
— Много ми е драго. Аз съм Махмуд ибн Абдала ибн…
Е, забравих ибн кой, той пък от своя страна също ибн и така нататък. Сарацините имат обичай да изреждат предците си до девето коляно на един дъх, но аз не успях да удържа в паметта си повечето от тези чужди варварски имена. Помня само, че принадлежал към един от големите търговски кланове в Мека, който звучеше горе-долу като Корейш.
Струва ми се, че между нас за тези няколко мига се породи един вид вътрешно разбирателство, и толкова обаятелна беше личността на този човек, че не ми се искаше да си тръгвам. Тъй като беше време за обяд, поканих го да обядваме заедно в моята вила. Той обаче отвърна, че аз съм гост в Мека и не е редно да се възползва от гостоприемството ми, преди да ми е предложил своето. Не се опитах да споря. Вече бях разбрал, че сарацините много държат на етикета в това отношение.