— Всъщност днес следобед проведохме с него доста обширен философски разговор. Казаното от него ми се стори необичайно интересно. Никога не съм чувал подобно нещо.
— Убеден съм, че е така. Горкият човечец, трябва да се махне оттук час по-скоро, докато още има възможност! Ако продължи да се държи по този начин, няма да мине много време и ще го намерят мъртъв сред дюните. И никой няма да се изненада.
— Не те разбирам.
— Говоря за начина, по който проповядва срещу идолите. Ако не знаеш, Корбуло, в този град се кланят на триста различни божества и всяко от тях си има собствено светилище, жреци и занаятчийска работилница, произвеждаща идоли за продан на поклонниците. Да продължавам ли? Ако правилно съм разбрал какво иска Махмуд, той с удоволствие би сложил край на всичко това. Така ли е?
— Сигурно. Във всеки случай говореше с презрение за идолите и идолопоклонниците.
— Не се и съмнявам. Доскоро той си имаше малък частен култ, на който се кланяха пет-шест души от собственото му семейство. Събираха се в дома му и се молеха и на неговия бог по предписания от него начин. Доста невинно занимание за свободното време според мен. Ала напоследък, както чувам, започнал да натрапва идеите си и на други хора, както е станало днес с тебе. Е, няма нищо лошо да разговаря на религиозни теми с хора като мен и теб, защото ние, римляните, сме доста снизходителни в това отношение. Да, но при сарацините не е така. Помни ми думата, няма да мине много време и той ще се обяви за пророк, ще застане на главния площад и ще започне да плаши с огън и жупел онези, които се придържат към старите обичаи — и тогава ще бъдат принудени да го убият. Тук старите обичаи означават пари, а този град съществува единствено заради тях и за нищо друго. Махмуд е пълен с разрушителни идеи, които тук просто не могат да си позволят, затова по-добре да внимава. — Никомед замълча за миг, после добави с широка усмивка: — Но иначе е забавен дяволът, нали, Корбуло? Както можеш да се досетиш, аз самият съм имал един-два разговора с него.
Ако питаш мене, Хораций, Никомед е прав и не е прав по отношение на Махмуд.
Определено е прав, че Махмуд е почти готов да започне да проповядва учението си на улицата. Начинът, по който ме улови за слушател насред робското тържище, го доказва. И приказките му, че няма да намери покой, докато цяла Арабия не приеме върховенството на Единствения Бог — какво друго би могло да означава това, ако не отричане на идолопоклонничеството?
Махмуд многословно ми обясни по време на нашия обяд, че Аллах съобщава на хората кое е добро и кое зло чрез своите пророци, избраните от него, веднъж на хиляда години. Авраам и Мойсей на евреите били точно такива. Сигурен съм, че Махмуд гледа на себе си като на един от тях.
Според мен обаче гъркът греши, че Махмуд ще бъде убит от разгневените си съграждани, които обвинява в суеверие. Вън от всяко съмнение е, че ще поискат да го убият, поне в началото. Но ако успее да наложи учението си, те ще прогонят цялата орда жреци и производители на идоли и в местния поминък ще зейне огромна празнина, а тук никой не е особено въодушевен от подобна възможност. Ала личността на Махмуд се отличава с такова обаяние и сила, че в крайна сметка той ще надделее. Кълна се в Юпитер, та той почти успя да ме накара да приема божественото всемогъщество на Аллах! Такъв човек ще намери пътя към другите. Не си представям как ще го направи, но той е умен по десет различни начина, истински търговец от пустинята, и ще намери начин да им предложи нещо, заради което ще си струва да се откажат от отколешната си вяра и да приемат неговата. Аллах ще бъде богът на това място, сигурен съм, когато Махмуд приключи светата си мисия.
Трябва да обмисля всичко това много грижливо. Хора с магнетизма на Махмуд не се срещат под път и над път. Аз съм пленен от силата на личността му, изумен съм от начина, по който успя, макар и за кратко, да ме приобщи към този свой Единствен Бог. Чудя се дали има някакъв начин да използвам неговата огромна дарба в полза на империята, тоест в служба на Юлиан III Август? Така, разбира се, отново ще си върна милостта на Цезар и ще се освободя от заточението в Арабия.
В момента не мога да си представя как би станало това. Може би трябва да го убедя да настрои съгражданите си срещу разширяващото се присъствие на гърците в този район или нещо от този род. Но през седмицата ще имам достатъчно време да помисля върху това, защото не мога да разчитам на ничия компания, освен своята собствена. Махмуд често пътува из околността по търговски работи и сега замина за някакво село на брега. Никомед също не е тук, отпътува за Арабия Феликс, където със сънародниците му изглежда възнамеряват тайничко да вдигнат цените на халцедона, алоето и още някои стоки, които много се търсят в Рим.