Така че сега съм сам тук със слугите, скучна сбирщина, която не може да ми предложи нищо. Отначало се изкушавах от идеята да си купя от робския пазар някое хубаво момче за компания от друго естество. Благочестието на Махмуд обаче не знае граници и може да заподозре намеренията ми, а в плановете ми не влиза да прекъсвам отношенията си с него. Но мисълта за подобна покупка въпреки всичко е много съблазнителна.
През цялото време си мисля с копнеж за двора, за празненствата в двореца, за театъра и игрите. Всичко това много ми липсва. Какво ли прави сега Фуск Салинатор? А Воконий Руфус, Спурина, Алифан? Пък и самият император Юлиан, който беше мой приятел, почти брат, преди да се обърне срещу мен и да ме заточи сред пясъците на Арабия. Какви времена бяха, как чудесно си прекарвахме с него, преди да изпадна в немилост!
И за тебе мисля непрекъснато, Хораций, можеш да не се съмняваш. Чудя се с кого ли прекарваш нощите си сега? Мъж ли е или жена? Луперк Хектор? Или малката Помпония Мамилиана? Може би дори онзи британски виночерпец, когото императорът вече няма да пожелае, след като аз го оскверних. В едно съм сигурен — поне ти не спиш сам.
Чудя се какво ли би си помислил новият ми приятел Махмуд за нашия двор и нравите му. Той е толкова аскетичен по природа. Омразата му към всякакъв вид угаждане на тялото като че е втъкана в костите му. Той е суров принц на пустинята, истински спартанец. Но дали не го надценявам, ще кажеш. Дай му една вила на склона на Палатина, хубава каляска и къща, пълна със слуги и редки вина, остави го да се поплиска в парфюмирания басейн на императора с Юлиан и лекомислените му приятелчета и ще запее друга песен!
Не, не! Силно се съмнявам. Закарай Махмуд в Рим и той ще се възправи като някакъв нов Катон, ще очисти двореца и цялата столица от всички грехове на последните безметежни години, а когато свърши, Хораций, всички ние ще бъдем ревностни последователи на Аллаха.
Още пет дни в самота и вече бях готов да си прережа вените. Цяла седмица духа горещ вятър, който сварява мозъка и те докарва до лудост. Въздухът като че бе съставен от пясък. Хората се движеха по улиците като призраци, омотани до очите в бяло. Страх ме беше да изляза навън.
Но от ден-два отново е спокойно. Вчера Махмуд се върна от пътуването си до крайбрежието. Видях го на главната улица да разговаря с още трима или четирима мъже. Макар да бяха далеч, ясно се виждаше, че говори предимно той, а останалите само кимаха и изразяваха съгласието си с жестове, запленени от магията на думите му. В начина, по който говори този човек, има някакво вълшебство. Той те омайва и не можеш да спреш да го слушаш, не можеш и да не му повярваш.
Моментът не беше подходящ да се присъединя към тях, но по-късно пратих в дома му един от слугите си с покана да вечеряме заедно в моята вила. Прекарахме няколко часа заедно и тази среща ми отвори очите за много неща.
Никой от двамата нямаше желание да се връщаме към теоложките спорове и известно време водехме незначителен разговор, чувствайки се донякъде неловко — двама благородни мъже, решили да прекарат времето си заедно, без да дадат повод за обида на другия. Държанието на Махмуд беше по-сърдечно отвсякога. Но когато вдигнаха първите блюда, в очите му се появи познатата страст и той попита малко рязко:
— Кажи ми, приятелю, как точно се озова в нашата страна?
Едва ли щеше да е от полза за току-що зародилото се приятелство между нас да му разкривам, че съм бил прогонен за педерастия — задето съм съблазнил новата играчка на Цезар. Но трябваше да му кажа нещо, повярвай ми. Не е лесно да отговориш уклончиво, когато пронизващият поглед на Махмуд ибн Абдала е вперен в теб. По-лесно бих излъгал Цезар, та и самия Юпитер.
Ръководен от правилото, че е по-добре да кажеш част от истината, отколкото да измислиш и най-убедителната лъжа, аз признах, че моят император ме е пратил да шпионирам гърците.
— Твоят император, който не е техен, макар империята да е една.
— Точно така.
Колкото и изолирано да живееше, Махмуд явно разбираше идеята за двойния принципат. Разбираше и колко е измамна хармонията между двете части на разделената империя.
— И каква вреда могат да нанесат византийците на твоите хора? — попита той.
Гласът му беше напрегнат. Усетих, че не е просто празно любопитство.
— В търговията например — отвърнах. — Много от вносните стоки от Изтока минават през техните ръце. Сега изглежда са решили да заемат позиции в Средна Арабия, където се пресичат всички ключови търговски пътища. Успеят ли да сложат ръка върху тях, ние ще зависим изцяло от милостта им.