Император Юлиан няма защо да се тревожи от намеренията на гърците тук. Гръцкото нашествие в Арабия Дезерта е въпрос на време. Търговията е втора природа на гърците, а Арабия, макар и извън рамките на империята, поради положението си естествено попада в източната сфера на влияние. Рано или късно те ще стигнат дотук и дори вече са стигнали. Ако намерението им е да засилят търговските си връзки с тукашните хора, това няма защо да ни притеснява, пък и нищичко не можем да направим. Както подчерта Никомед, Изтокът вече контролира Египет, Сирия и Либия, както и много други земи, произвеждащи стоки, от които ние се нуждаем, но интересите ни не страдат от това. В този смисъл империята наистина е едно цяло. Гърците няма да надуят цените на стоките от Изтока от страх, че и ние можем да сторим същото с калая, медта, желязото и дървения материал, които получават от Запад.
Не. Гъвкавите и изнежени гърци не са заплаха за нас. Истинската опасност иде от принца на пустинята, Махмуд ибн Абдала.
Един бог, казва той. Един арабски народ, управляван от един цар. А за гърците твърди, че ще ги унищожи, преди те да са унищожили неговия народ.
И си вярва. Може би дори ще успее да го направи. Никой досега не е успявал да обедини сарацините, но мисля, че сред тях просто не е имало човек като Махмуд. И докато седях на отрупаната с лакомства маса на Никомед, внезапно ми се яви видение — Махмуд с пламтящи очи и високо вдигнат огнен меч води сарацините на север, извън Арабия, към Сирия Палестина и Месопотамия, разнасяйки посланието на Единствения Бог, а ордите му помитат ужасените гърци. Селяните с готовност приемат новата вяра — та кой би устоял на пламенното красноречие на Махмуд, особено когато зад него са мечовете на все по-нарастващата армия от последователи? После идат Армения, Кападокия и Персия, следва завой на запад, а там са Египет и Либия. Воините на Аллах са навсякъде, възпламеняват душите на хората с новата вяра, с новата любов към добродетелта и честта. Старите мухлясали религии, отдавна изчерпани, се стопяват пред нея като пролетен сняг. Богатствата от храмовете на фалшивите богове са разделени между хората. Легионите от жреци-паразити са изклани като добитък, а старите суеверия са изкоренени веднъж завинаги. Златните статуи на несъществуващи богове са претопени. Пред света е провъзгласено съществуването на нов ред, основан на вярата и свещения закон.
Махмуд твърди, че истинският бог стои зад него. Неговото красноречие кара всекиго да му вярва. Ние в империята имаме само статуите на нашите богове, но никой разумен човек не взема тези богове на сериозно вече стотици години. Как бихме могли да устоим на яростната атака на тази нова вяра? Тя ще ни залее като лавата на Везувий.
— Ти приемаш всичко това много на сериозно — каза Никомед Пафлагониеца доста по-късно същата вечер, когато след множеството опразнени бутилки най-сетне споделих опасенията си. — Трябва да си покриваш главата, когато излизаш от дома си по пладне, Корбуло. Слънцето на Арабия е много силно и може да навреди на мозъка.
Не, Хораций, аз съм правият, а той греши. Тръгнат ли веднъж, легионите на Аллах нямат спиране — ще прегазят Италия, Галия и Британия и ще спрат чак на океана. И тогава светът ще бъде на Махмуд.
Това няма да го бъде!
Аз ще спася света от него, Хораций, и по този начин може би ще спася и себе си.
Мека е свещено място. Никой не може да вдигне ръка срещу другиго в границите му под страх от най-сурово наказание.
Умар от храма на богинята Уза, който прави идоли, много добре го разбира. Отидох при него в работилницата му, където изработва статуетки на едрогърда богиня, сарацинската Венера, и за шепа мед купих чудесна статуетка от черен камък, която се надявам скоро да ти покажа, после сложих пред него голяма златна монета с лика на Юстиниан и му казах какво искам от него. В отговор той само почука два пъти с пръст Юстиниан по носа. Намръщих се, тъй като не разбирах смисъла на жеста му.
— Човекът, за когото говориш, е мой враг и враг на всички, обичащи боговете — обясни Умар. — Бих го убил за три медни гроша, ако нямах семейство, което чака на мене. Но тази работа не може да стане в Мека. Трябва да се свърши другаде. — И той отново чукна Юстиниан по носа.
Този път го разбрах. Сложих до първата монета още една и човекът се ухили широко.
Преди дванайсет дни Махмуд замина на изток и още не се е върнал. Боя се, че му се е случило нещо лошо в тази пясъчна пустош и може би плаващите дюни са погребали завинаги тялото му.
Умар, който прави идоли, изглежда също е изчезнал. В града се говори, че уж излязъл в пустинята да търси черен камък, а след него към каменоломната тръгнал друг занаятчия, с когото не се погаждали. Мисля, ще се съгласиш с мен, Хораций, че е добре измислено. Изчезването на известен мъж като Махмуд може да предизвика разследване, което в крайна сметка ще удари на камък. Изчезването на Умар обаче няма да разтревожи никого освен жена му.