— Мисля, че няма да се мине без бой, Марк. Надушвам го във въздуха. — И наистина самият въздух като че беше враждебен — тежък, гъст, с някакъв привкус, който далеч не беше приятен. — Как смяташ, каква е тази постройка? Храм? Укрепление?
— Прилича ми на храм. Норвежецът казва, че тук имало огромни храмове. И защо им е да строят укрепления по брега, когато той е защитен от хиляди мили пусто море?
— Звучи разумно — кимна Друз. — И все пак не мисля, че е добра идея да акостираме точно тук. Върви кажи на капитана да потърси удобен залив на няколко мили южно оттук.
Марк отиде да предаде заповедта. Друз се облакъти на перилата и се загледа в брега, който с всяка минута се очертаваше все по-ясно. Наистина имаше необитаем вид. Непознати на вид дървета се изправяха като черна стена, без каквато и да било пролука между тях. И все пак храмът беше там, на хълма. Някой беше изсякъл камъните и беше построил тази непристъпна грамада върху скалистия бряг. Някой…
Беше плавал осем седмици, докато стигне дотук — най-дългото пътуване в живота му, пък и не само в неговия, доколкото му беше известно. За осем седмици можеш да преплаваш Великото море, Средиземното, в двете посоки, и то неведнъж — от сирийския бряг до Херкулесовите стълбове в Испания и обратно. Великото море! Какви наивници са били древните — да дадат такова грандиозно име на Средиземно море. То беше жалка локва в сравнение с това, което току-що бяха прекосили. Океанът, разделящ световете. Пътуването в непрестанно затоплящите се води не беше трудно, продължително и скучно — да, но не и трудно. Вдигаш платната, насочваш носа на запад и с попътния вятър след време се озоваваш в кротко зелено море, осеяно с тропически острови, където можеш да попълниш запасите си от храна и вода, без да срещаш каквито и да било пречки от страна на голите диваци, населяващи тези острови. После продължаваш нататък и не след дълго пред погледа ти изниква този бряг, без съмнение част от голям континент, вероятно същото това Мексико, за което говори норвежецът.
Сега Друз се вглеждаше в него без страх, защото страхът беше чувство, което не можеше да си позволи, но с усещането за… За какво? Тревога? Смътно опасение, че тази експедиция може да се окаже не чак дотам добра идея?
Възможността да се сблъскат с яростна въоръжена съпротива не го тревожеше особено. Близо шестстотин години вече римляните не бяха водили сериозни битки — от времето на Максимилиан Велики, помел готите, и Юстиниан, сломил свирепите перси, — но всяко следващо поколение жадуваше да покаже, че старата бойна традиция е още жива, и Друз се радваше, че тъкмо той най-сетне ще получи тази възможност. Беше готов да посрещне всеки развой. Смъртта на бойното поле също не го плашеше — след като така или иначе му беше отредено от боговете да умре, смъртта за империята му изглеждаше най-почетният край.
Но да умреш от глупава смърт — виж, това беше съвсем друго нещо. А в столицата много хора вече бяха на мнение, че жаждата на император Сатурнин да превърне Новия свят в римска провинция е най-крещящата от всички глупости. Дори и най-могъщата империя си имаше граници. Хиляда години по-рано император Адриан беше решил, че империята прекалено се е разраснала и е време да спре със завоюването на нови територии на изток от Месопотамия. Персия и Индия, Китай и Япония на изток в Азия Ултима, където живееха жълтокожи хора, бяха оставени независими, макар и обвързани с Рим с търговски договори. А сега Сатурнин тръгваше по друг път, насочвайки се към далечния запад с желанието да го завоюва. Беше чул разказите за златото на Мексико и на една друга западна страна, Перу, и ламтеше за него. Но можеше ли този Нов свят да бъде завоюван, и то от такова разстояние? А след завоюването можеше ли да бъде управляван? Дали нямаше да е по-разумно просто да завържат търговски връзки с хората от новия континент, да им продават римски стоки срещу тяхното злато, да увеличат благосъстоянието на Западната империя, което би им дало редица предимства пред процъфтяващата източна част? За кого се мислеше Сатурнин, за Александър Велики? Дори и Александър в крайна сметка се беше отказал от завоюването на далечни земи, след като беше стигнал границите на Индия.