Харалд беше свеон и твърдеше, че е стигал до Исландия и Гренландия — така се наричаха на неговия език два острова в северната част на океана, на които от двеста години се заселваха сънародниците му. После уж продължил нататък и стигнал до място, наречено Виниландия, разположено на огромна суша, без съмнение континент, и с няколко другари решили да изследват целия бряг.
Пътешествието им отнело две или три години. От време на време слизали на брега и често се натъквали на малки селца, населени с голи или полуголи хора, необичайни на вид — с тъмни лъскави коси, мургава кожа, различна от тази на африканците, и изсечени лица, върху които биели на очи изпъкналите скули и орловите носове. Някои от тях били дружелюбни, други — не. Но всички били доста изостанали, простодушни хора, които се прехранвали с лов и риболов и живеели в шатри от животински кожи. Малките им биваци трудно можели да предложат някаква търговия.
Ала когато Харалд и хората му продължили на юг, работата станала доста по-интересна. Въздухът бил по-топъл, а селищата имали по-богат вид. Северняците се натъкнали на големи села в подножията на величествени могили от пръст, плоски отгоре, върху които се извисявали сгради с вид на храмове. Хората носели изкусно тъкани дрехи и украшения — медни обици и огърлици от мечи зъби. Били земеделци, посрещали пътешествениците сърдечно и им предлагали ястия от зърно и месо в глинени съдове с рисунки на чудати змии с крила и пера.
Северняците си изработили доста приличен метод да общуват с тези хора с помощта на жестове и научили от тях, че на юг има още по-богати земи, където могилите се правели не от пръст, а от камък и украшенията не били медни, а златни. Не било ясно колко далеч са тези земи — пътешествениците разбрали единствено, че трябва да следват брега на юг, докато стигнат до целта. Така и направили. Продължили на юг, но по едно време земята, която през цялото време била от дясната им страна, внезапно се изгубила от погледа им и те се озовали в открито море. Местните ги били предупредили за това. Инстинктът им подсказал да направят завой на запад и после отново на юг и не след дълго се появили признаци, че наблизо има бряг. По някое време отново съзрели суша и непознатият континент пак се ширнал пред тях.
Хвърлили котва и слезли на брега. И всичко чуто от хората на север се оказало истина.
— Там живее многоброен народ — разказваше Харалд на императора. — Хората са много дружелюбни и носят хубави тъкани дрехи. Имат злато в изобилие и го използват за какво ли не. Не само че мъжете и жените носят златни украшения, но дори и играчките на децата са от злато, а вождовете им се хранят в златни съдове.
Говореше за огромни каменни пирамиди, наподобяващи египетските, за сияещи мраморни храмове, за безбройни статуи на чудати божества с вид на чудовища. И което е най-важното — тази богата земя, наричана от местните Юкатан, била най-близкото от многото богати царства в изумителния нов свят отвъд морето. Пътешествениците научили, че имало и друго, още по-голямо, наречено Мексико, а може би това било името на цялата тази огромна територия заедно с Юкатан, но от езика на жестовете не ставало ясно. А някъде още по на юг се намирала страна на име Перу, толкова богата, че цялото богатство на Мексико и Юкатан изглеждало жалко в сравнение с несметните й съкровища.
Като чули това, северняците разбрали, че са попаднали на нещо голямо, което не е лъжица за тяхната уста. Решили да се разделят на две групи. Едната, предвождана от някой си Олав Датчанина, трябвало да остане в Юкатан и да научи колкото е възможно повече за тези царства, а другата, командвана от Харалд, щяла да отнесе вестта за откритието на император Сатурнин и да му предложи да оглавят римска експедиция със завоевателна цел до Новия свят срещу солидна част от плячката.
Но северняците са скандалджии. Докато Харалд и приятелите му стигнат обратно до Виниландия, борбата за надмощие на кораба намалила броя им от единайсет на четирима. Единият от тях бил заклан от разгневен рогоносец във Виниландия, вторият бил убит в свада за жена в Исландия, а какво е станало с третия Харалд не каза, но той единствен стигнал до материка, за да разкаже на Сатурнин за златното Мексико.
— Императорът тутакси беше пленен от видението на планините от злато — каза на сина си сенатор Луций Ливий Друз, присъствал на посещението на Харалд в двореца. — Направо се преобрази, сякаш севернякът му направи магия пред очите ни.